Тичам да работя, като се прибера готвя, чистя, пера… а ти седиш на дивана и чакаш да ти донеса бира. К’ъв мъж си ти бе?!
Търпелив.
Тичам на работа, като се прибера – готвя, чистя, пера… а ти лежиш на дивана и чакаш да ти донеса ракия. Какъв мъж си ти бе?!
Държач на дистанционно!
Това във вазата е пепелта на моя съпруг…
Ох, извинете… Не знаех, че е починал…
Не, не е умрял… Само го „изпече“ срама — мързи го да ходи да изхвърля фасовете, та ги изсипа тук. Да си вземе пепелник от кухнята, а не да прави изкуство!
Това е направо скандал! Каква липса на възпитание! - възмущава се пътник в претъпкан трамвай.
Спокойно, господине, момчето веднага стана - опитва се да го успокои контрольорът.
СтаЕло… аз седнах, ама жена ми още си стои!
Това е просто… ужасно е да си търсиш половинка в живота през компютър! - казва баща на сина си.
А ти как се запозна с мама?
Нормално — свалих я в томбола.
Този диван ваш ли е?
Частично мой е.
Как така?!
Ами как: по документи е на съпругата, телевизора го гледа синът, вечер филмите ги подбират дъщерята, а ако се разкъса нещо… ремонтирам го аз.
Този мръсник ме заряза и ме остави сама… ама с кутията с тъпите му снимки! Казал: „Спокойно, аз отивам само за хляб.“
Току-що жена ми изяде цяла шепа хапчета за настинка по погрешка… Какво да правя?!
Не се паникьосвай. Вземи й ги обратно… и после направи така, че и тя да си има „настинка“ — да разбере как се чувства.
Тошо, закъснях!
Как така ма Мими, нали ти бях аз ти звънял?
Не знам от кого е, но от теб най-много ми се спи!
Тоя подлец, любовникът ми избяга! Остави ме сама с жена си.
Спокойно, нищо му няма — и моят избяга, само че остави жена си с мен.
Три пъти съм сменял работата и пак съм се връщал!
Ахх ти, подлец…!
Не бе, за един и същи шеф.
Ааа, тъпак!
Търся запознанство с интересна жена за сериозни отношения!
Ааа, не — не търся… жена ми се прибра.
Тъща ми след сватбата дойде само за два часа…
Късметлия!
Да, ама точно за два часа и после пак ми каза, че „ще се обади“… и повече не я видяхме.
Тясна ми е! — провикна се тя от пробната.
Роклята ли, или идеята, че ще излезем навреме? — попита мъжът.
Роклята, естествено!
Добре, защото с тази фигура идеята вече е планирана за другия сезон.
Уау! Виж каква жена!
Да, красавица отвсякъде! С нея имам прекрасни отношения.
Разкажи подробно!
Ами… виждаме се на опашката в магазина веднъж-две седмично. Пускаме се по касите, кимаме си и се усмихваме.
Само това? И ти го наричаш прекрасни отношения?
По-добре не може и да бъде: тя не ме търси, не ми пречи; аз не я търся, не й преча. Нито съобщения, нито „къде си“, нито намеци. Всичко е чисто, спокойно и без задължения. Какво повече да иска човек?!
Умирам от яд! Още след сватбата Стефан спря да ми обръща внимание!
Тогава се раздели с него!
Ти пък? Мъжът ми се казва Николай!
Ура! Най-сетне съм номер 1 в сърцето на жена ми! Подарих ѝ последната бонбонена кутия!
Как така номер 1?
Ами да, гадината — кучето! Но откакто я ударих да си вземе бонбоните, тя започна да си търси манджите… а аз още държа ключа от хладилника!
Усети ли земетресението?
Не.
Ама каква си безчувствена — чак да ти е страх не стигна!
Финансово задължение в брака?
Да… Наричат го „семейно решение“ — когато не ти се, трябва. А когато ти се, пак трябва!
Хайде да се съберем да си направим по едно шоколадче у дома…
Шоколад? В 11 вечерта?
Айде, моля те мааа… половин година не съм ял сладко!