За какво, сине, някакви си простотии да ни показват.
Гледах рекламата – там едни съвсем голи жонгльори правят салто.
Е, може пък да отидем… отдавна не съм виждал салто… па макар и без дрехи.
Тате, тате, хайде да отидем на цирк,
За какво, синко, някакви си глупости да показват.
Гледах рекламата — вдигат ветрило от пари и после мълчат като пингвини.
Може пък да отидем… отдавна не съм виждал толкова много хора да мълчат, без да са получили билет.
Тате, тате... Кога ще ми купиш телефон?
Когато станеш поне 1.80 висок, моето момче…
И така Стефчо джуджето завинаги си остана без телефон!
Тате, татеее, какво е “яко”?
Яко, моето момиче е нещо готино и свежо…
Добре тати… тогава ми донеси едно “яко” и едно “свежо”, че да се отразя в час по математика!
Тате, тате… Защо закъсняваме за училище?
Защото закъсняваме за училище, сине… Защото… за учител…
Тате, тате… какво има мама под престилката си?
Ей това, синко, е “късметчето”!
А ти, тате, какво имаш под престилката?
Ключ за късметчето, сине…
Е тогава, тате, смени ключа веднага—защото комшията вече има копие и днес цял квартал вика “айде късмет!”
Тате, тате… какво има мама под престилката си?
Там е рай, сине.
Тате, а ти какво имаш под престилката си?
Там е ключът за рая, детенце.
Тате… комшията сигурно има и резервен ключ…
Е, да… ама само дето той не влиза — постоянно си звъни и пита кога ще има отново „рай“!
Тате, ти защо се разведе с мама?
Ама видя ли ма… нали и комшийчето се чуди как толкова време е издържало!
Тате, ти някога в училище харесваше ли учителката?
Естествено, че се харесвах.
И какво стана после?
Ами нищо кой знае какво… Само че класната ми разбра и веднага ме премести в друг клас — да не си помислям, че имам шанс!
Тате, ти се кръстиш ли преди да отидеш да копаш картофи?
Да, синко.
Ама на Господ се кръстиш или на тракторчето?
На оная лопата, бе… майка ти я гледа и всеки път я „открадва“ от нас.
Тате, това което ми прати е супер. Имаш ли още?
Охо, четеш ли! Радвам се — ще ти пратя още!
Абе ще чета, докато се пенсионирам… Само в тая намерих 100 лева!
Тате, трябва да ти кажа нещо много деликатно…
Казвай, но бързо — нямам много време!
Дължа ти сто лева.
Тате, хайде да купим котка!
Не, сине.
Тате, хайде де, да купим котка!
Не, няма да купим котка.
Тате, моля те, да купим котка!
Не, Ким Лу Чен — не може да си позволим да ядем риба всеки ден само защото котката си е харесала “аквариумното меню”.
Тате, хайде да ме заведеш на цирк, ще има акробати!
Няма да давам пари за глупости.
Хайде бе тате, ще има и магьосници…
Казах „не“!
Добре де… ще има и кантарджийка, която вади зайци от шапка…
Ама няма нужда да я гледам — у дома всеки ден си изкарвам зайци от шапката… на съседката!
Тате, циркът хубаво нещо ли е?
Не, синко... Ако беше хубаво, щяха ли да се викат зрители да го гледат?
Тате, щатите на какво разстояние са от нас?
Няма и половин час, маминото ми момче…
Глас от кухнята:
Миро, детето те пита за разстояние със самолет, а не за твоите „точни“ разкладки по картата!
Тате, ще дойде един младеж и ще идем да гледаме филм.
Не, нека първо аз да поговоря с него, да го опозная малко.
Пристига младежът. Бащата:
Кажете, как ще издържате дъщеря ми?
Аз съм бъдещ инженер.
Хубаво… А инженерно ли живеете, или само говорите? Може ли да се справяте с малко?
О, да! Разбирам от оптимизация!
Тогава не ходете на кино с нея. Вземете това пакетче бонбони. Прибирате се вкъщи, правите каквото трябва, и утре ми докладвате резултата.
Младежът си тръгва, а бонбоните… няма какво да правят, освен да се изядат. На следващия ден бащата:
Е, младежо, какво направихте с бонбоните?
Какво ли… изядох ги.
Не, не така. Вземате бонбоните, делите ги на три части: едната — за вечерта, другата — за сутринта, третата — за „изненада“. От целите обвивки правите декорация, от трохите — топинг за сладолед, а ако остане нещо, го съхранявате… за да не се налага да харчите пак. Ясно?
На следващия ден младежът идва:
Ето какво направих! Разтопих част от бонбоните на котлона, оформих ги като ленти, сложих ги в кутия и ги замразих — получи се „инженерен“ сладолед. Другите направих на прах и ги насипах в кисело мляко. Обвивките изрязах и направих от тях венец за сватбена фотосесия — и даже излезе по-евтино от рамки. А третата част… превърнах я в плочка за декорация на масата — да изглежда като гурме.
Бащата се усмихва:
Абе, това вече е добре… и какво измисли за дъщеря ми?
Младежът:
О, за нея беше романтично. Подарих й сладоледа, поръсих киселото мляко с бонбонен прах „като сълзи“, а венецът от обвивки й го сложих на главата. Накрая извадих остатъка от третата част и… го сложих в джоба на палтото ви — да си имате за понеделник.
Бащата:
…Чудесно. Дръж. Нали така се оптимизира — и утре на кино. Ето Ви и сметанката за сутрешното кафе.
Тате, ще имам бебе…
Как така?
Ами… докторът така ми каза.
И от кого?
Не знам… докторът само каза „чакай”, не уточни откъде ще дойде.
Тате, ще ти помогна по математика. Виж, аз имам 70 лева, а твоите приятели — 30. Колко общо има цялата компания?
100 лева.
Ето, нали виждаш — лесно е! Само не смятай, че аз ще си платя последен.
Тате, ще ходя на кафе с приятелката си… Имаш ли нек’ви пари?
Ходи, сине, няма страшно! Аз се познавам с лихваря… и той е с отстъпка за семейство.