Скъпи, когато се оженим, ще делим с теб всички мои тайни.
Но, мила, аз тайни нямам—все ми е казано предварително.
Казвам ти, като се оженим!
Скъпи, когато се ядосам и ти повишиш тон, ти винаги се държиш толкова кротко. Как го правиш?
Не ме е страх. Само че като се извиня, ти казваш: „Добре де, айде тогава да го оправим.“
И ме пращаш да чистя банята… със сапуна ти за лице.
Скъпи, кои обичаш повече — умните или красивите?
И едните, и другите, мила… но честно казано… и ти много си красива, просто умееш и да ме разбираш, а това е по-умно от всички!
Скъпи, купи ми онова часовниче!
Ама ти ми купи тези очила!
Добре де, тогава поне една бонбонка ми купи, че да се залепя за езика и да не приказвам повече!
Скъпи, много е красива тази нова рокля!
(Тя игриво) И няма нищо отдолу…
(Той, без да отлепва очи от телефона) Спокойно, като свърши батерията, ще ги видиш всичките.
Скъпи, много ли ме обичаш?
Да! За теб бих прекосил океан, планини и седем светофарни кръстовища!
Е… стига до първия кръстовище, нататък го правя… със сърце!
Скъпи, може ли да дойдеш да ме вземеш от клиниката по пластична хирургия?
Разбира се, но как да те позная?
Ми… ако съм станала по-хубава, просто ме следвай по хората. Ако не — по тишината.
Скъпи, на масата има мишка!
Няма страшно — в джоба ми имам малко кърпички.
Да, ама скъпи… аз да я хващам ли, или да ѝ бърша мустачките?!?
Скъпи, нали виждаш ли каква красота е на лицето ми?
И нали мирише на свежи рози, като в градина?
Добре де… а защо тогава всички съседи казват, че „пак си направил беля“?
Скъпи, нали нямаш нищо против, че дадох пари на глухия човек? Макар че мисля, че ме подлъгва — уж не чува.
Защо мислиш, че те мами, скъпа?
Защото все ми повтаря: „Много благодаря, госпожо!“
Не лъже, скъпа — глух е като пън. Просто си мисли, че ти му говориш достатъчно тихо.