Скъпа, а помниш ли, като бяхме млади как се срещахме, как се смяхме, как се влюбихме...
Не се разсейвай, мий чиниите!
Скъпа, ако ми липсваше една ръка, пак ли щеше да ме обичаш?
Е, едва ли… В такъв случай ще съм по-внимателна.
Хайде де, аз пък мислех, че ще ми признаеш поне заради другата… да си имам две за всичко.
Абе добре… тогава аз ще нося чантите, ти само ще ми пляскаш с едната ръка за късмет.
Скъпа, бих искал да те гледам по телевизията…
Защо, по-хубава ли ще съм или повече ще ме обичаш?
Не, просто така мога да си пускам по-висок звук… и ако почнеш да говориш, ще натисна „MUTE“.
Скъпа, днес ще правим ли с*кс?!
К’во ти става бе, вчера целия ден ремонтих кухнята, се прибирам от нощна смяна, направо ми се спи…
Шшт… по-тихо, не виждаш ли че говоря по телефона бе?!
Скъпа, донесох ти телевизор!
Луд ли си! Как можа! Защо не мислиш с тая глава!
Телевизор ти донесох, ма! За тебе! Що викаш?
Аа… извинявай! Аз по инерция…