Е, добре… тогава поне ти е дебел коментарът, а мусаката — като за наказание!
Скъпа, ти била ли си с някого преди мен?
Ти нормален ли си бе? Я виж ръцете ми. Всичките са в брашно… Та нали в 5 сутринта всички още спят!
Скъпа, ти имала ли си друг мъж преди мен?
Не, кълна се в децата си!
Ама… защо тогава майка ти каза, че си сменяла адреса още преди да ги родиш?
Скъпа, ти някога питала ли си ме дали искам да стана жена?
Не… а ти защо питаш?
Защото като ми кажеш „не“, усещам, че най-сетне си ме разбрала.
Скъпа, ти си оставила ли тези кутии в коридора?
Не пипай. За градинаря, за чистачката и за бавачката са.
Ама ние нямаме такава прислуга!
Нямаме? А аз тогава кой съм?
Скъпа, хайде да го решим веднъж завинаги: аз казвам, че „така“ е супер вкусно… а ти казваш само „да, разбира се“ и повече „така“ да не го приготвяш никога.
Скъпа, честит рожден ден! Подарявам ти ваучер за курс по добри маниери.
Я стига бе… ти си направо номер едно — най-якото копеле в квартала!
Скъпа, честита 80-годишнина от сватбата!
Скъпи, ти шегуваш ли се… минали са едва 10 години?!
Да, ама моите са КОТЕШКИ! Само дето всеки път като минават — се правят, че не помнят…
Скъпи сине, ти вече не си дете, а истински тийнейджър. Ето ти два важни житейски съвета, слушай внимателно! Първо — ставай рано. Второ — не се влечи по нощни купони.
Погоди, татко… как така второто? Нощният купон не е точно като „ранно“ — тоест какво общо има?
Виж тази птичка, да ти го покажа на пример. Става рано, излита, намира си нещо вкусно и си живее добре! А ако се беше влачила до късно, щеше да се окаже гладна… без нищо.
Ама татко… това „нищо“ значи ли, че и тоя червей няма да е станал рано? Нали и той тъй или иначе ще е в действие? И накрая кой кой е — птицата ли закусва, или купонът си прибира персонала?
Ей това е, сине… червейчето не е станало рано. То е станало късно — направо се е „прибрало“ от нощния купон. Птичката просто си е налетяла на закуската, преди да се събуди хаосът.
Скъпи! Виждал ли си някога смачкани 100 000?
Не… защо?
Ами… виж! — каза жената и отвори гаража…
Там лежеше колата ми — прегъната на три, а вътре табелката пишеше: “Автосервиз: плащане с кеш, без касови бележки!”
Скъпи, аз ли съм ти първата любов?
Да, скъпа.
А Мими, Петя, Ива и Надя?
Те бяха на първа линия.
Скъпи, виждаш ли го този пияния? Преди 30 години искаше да ме ухажва, но аз му отказах.
Е, човекът още празнува… всеки ден си вдига наздравица, сякаш пак му е „победата“.
Скъпи, вкусно ли ти беше?
Честно?
Да.
Мисля, че ако имаше конкурс за най-отвратителна супа… това щеше да спечели поне второ място.
Второ? А защо не първо?
Защото първото място ще си стои завинаги за онази „чорба“, която майка ти нарече зимнина!
Скъпи, вярваш ли в истинската вечна любов?
Разбира се, мила. Само дето тя винаги си сменя адреса… и телефона.
Скъпи, да знаеш ли къде е тефтерът „Как да пестим“?
Изхвърлих го. Майка ти искаше да го чете… и аз реших, че е по-добре да го спестим от нея.
Скъпи, да си бръсна косата на нула за лятото ли да направя?
Защо?
Искам да ми е по-леко.
С какво ще ти е по-леко?
Като прочета книгата, която ми даде, ще ми падне поне половината „глава“…
Скъпи, дебела ли съм?
Не, миличка… ти просто си започнала да се „зимува“ по-рано.
Скъпи, днес бях на фризьор, направих си маникюр и даже ми освежиха кожата с козметик! Какво мислиш?
Мисля, че ми вредиш… цялата си като салата: пълна с добавки, миризми и консерванти!
Скъпи, днес имаме 10-годишнина от сватбата ни. Как ще я отпразнуваме?
С една минута размишление… защо още сме заедно.
Скъпи, докога ще ми казваш, че не ползваш парите от касата?
Не съм те лъгал. Аз не ползвам касата… Ползвам само „възможностите“, които тя ти осигурява.