Цял час ти гледаш телевизора и не мигваш, а аз си мисля, че се правиш на будна!

Махай се от мен!

И дано се върнеш чак когато най-после ти писне да си виновен!

Значи да остана… и да се уча на търпение, а?

Ако не спреш да се оплакваш, ще те преместя в кухнята да дойдеш на себе си!

Може ли първо да ме преместиш за закуска, че да успея да изям баницата ти, преди да започнеш пак?

И да знаеш, Петре, ако още веднъж ми влизаш в разговорите, ще се запиша на курса „Как да стана светица без да ме е срам!“

Значи така, мъжо. Можеш цял живот да си пиеш едно и също уиски, но не можеш два дни да си повториш „аз ще го оправя“.

И като ме напуснеш, на кого ще му трябват тези деца?

Е, аз поне ще съм при банките… с тези кредити!

С коя приятелка си ми изневерил?

Котарак!

А да си забравиш всички ключове дано!

Маро, ти си като последната лъжица в шкафа!

Сто души преди мен са я търсили… и аз глупакът съм взел точно тази, която вече е „без полза“!

Трай си, ти си последната сол в манджата.

Ако не спреш да се оплакваш, ще те… пренаредя!

Само да те попитам — пренаредянето преди обяд ли е, за да знам дали да не си сложа още една порция?

Оная ти работа е точна като tic-tac!

Скъпи, престани да ме обвиняваш в неща, които не съм направила! Вместо това ми подхвърляй доказателства… не „грандиозни идеи“!

Спри да ме обвиняваш за неща, които не съм направил! И не ми подхвърляй тези „страхотни идеи“, все едно после аз ще оправям кашата!

Тръгвай си… на кого ще си нужна с тези деца?

Аз… с банките, с тези кредити… че те поне винаги си „искат“ вниманието ми!

Тиии, помниш ли от кога не си ме прегърнал, ей така, както трябва?

Аз на теб новите маратонки подарих ли ти?

Аз на теб и дъждобрана подарих ли?

Е, айде ти тръгвай, обличай се и взимай детето!

Как да отида… по халат ли и с мокри курабийки в ръка?

Сериал!

Сериал!

Сериал!

…кво говорят?

Казвам ти, че си виновен!

Бих се съгласил… ама тогава и двамата няма да сме виновни. А това не ти ли е странно?

Скъпи… току-що ми звъннаха от клиниката…