Прибирам се вкъщи с мисълта: „Днес ще съм романтичен.“ Носa бира за мен и сладолед за жената. Седя, отварям бирата, а тя ми гледа строго. Аз — нацупен, аз нека си призная: сладоледът изобщо не е за нея… а за мен.

Прибирам се вкъщи, а жена ми вика:

Затварям очи и чувам едно търкаляне и стъпки—все едно някой дебне.

Прибирам се вкъщи, гледам на хладилника бележка от жената:
„Не става. Не мога повече така. Взимам си нещата и отивам при майка.“
Отворих вратата — лампичката светна, сиренето беше на място, а ракия̆та — перфектно изстудена.
Не разбирам… ако не издържа, поне да ми беше оставила една бира да прочета бележката както трябва.

Прибирам се вкъщи, отварям хладилника и казвам: „Ето, донесох бира.“ Взимам си бира, а за жената — сладолед. Тя вика: „А защо ми е сладоледът, като аз съм ти казала, че искам… бира?!“ Аз се нацупих и започнах да ям сладоледа като компенсация…

Прибирам се и решавам да си хвана такси. На спирката виждам и нашия шофьор—познавам го по навика да спира точно пред блока. Питам таксиметровия да спре, смъквам прозореца и с най-нахалния тон към него:

Мъжът ми се смръква от колата, скача ухилен до него, а таксиметровият онемява… и дори не намига, само гледа през стъклото.

Прибирам се у дома, от вратата хващам жената за колана, като викам:

Прибирам се, на масата бележка:

P.S. То няма да те познае. Само учителката ще те познае по начина, по който бягаш с заплащане в джоба.

Прибирам се, от вратата хващам жената и яко се залюбвам. Викам й:

Прибират се седемте джуджета в хралупата. Първото веднага изрева:

Второто се стъписало:

Третото пребледняло:

Четвъртото зяпнало навън:

Петото се огледало наоколо:

Шестото се разплака:

Седмото в това време се наведе под масата, измъкна една лъжица, една възглавница и половин буркан сладко и им рече:

Прибрал се един мъж след среща вкъщи при жена си — а на яката на ризата му… целувка от червило. Жена му го погледнала и казала:

На другия ден се прибрал със синьо петно на врата.
Жена му въздъхнала:

Третата вечер всичко било наред. Дори му се сторило, че най-накрая всичко е спокойно. Само че точно преди да си легнат, като започнал да си събува панталоните, горкият се видял с… дантелени боксерки.
Стои, гледа — дантелата му се вдига в очите, а жена му — още по-спокойна от него.
И се обърнал към нея, с просълзени очи:

Какво означава това — и кога да спра да се обличам, че да не ме „гримира“ съдбата?

Прибрах се и си викам: „Хайде, най-сетне си у дома.“ А ти пак го няма… Поне телефонът ми е на заряд—здрави батерии, та да ме търпи чакането.

Привечер. Мъж чака на спирка. Една жена се приближава, гледа го втренчено и казва:

Прием в Холивуд. На един от присъстващите представят поредния “партньор по съдба” на известна звезда.

Приказват си двама:

Приложение на законите на физиката и химията в семейния живот:

Принцеси, ако ви е изневерило „милото“, не е нужно да си го изкарвате на мъжа си…
Просто го завийте в една пелерина, заведете го на балкона и му кажете: „Кралят не търпи излишни екстри!“

Прислужникът рядко излиза на разходка — уж за да пази тишината в двора.
Козма Прутков

Пристига жена от задгранична командировка. Мъжът я посрещнал, сварил кафе, сложил й вечеря, тя хапнала и казала:

После отива да си измие ръцете и продължава:

Мъжът, възмутен:

Тя се усмихва:

Пристига жена от командировка и мъжът я посреща, вдига трапезата, тя си хапва и казва:

Отива да си измие ръцете и добавя:

Мъжът се стъписва:

Жената се усмихва:

Пристига мъж от командировка. Жена му го посреща, готви му, сядаха на масата. Той се нахвърля, хапва, и казва:

Отива да си измие ръцете, гледа и продължава:

Жена му се усмихва: