Иване, как разбраха в блока, че жена ти полудя, чак викали линейка?
Лесно! Седяхме на балкона и се появи кварталният говорител! Той каза “Първо!” — а тя отдавна е свикнала думата ѝ да е последна! Та го довърши вместо него… в коридора.
Иване, на Жоро могат ли да се доверят тайни?
Могат, и то как! Само че… преди година спечели колата от лотарията, а още не е казал на жена си, че е избрал да кара “само на късмет” вместо на работа!
Иване, прие ли Мария поканата ти за вечерята?
Да, но ме помоли да я отложим.
Защо?
Ами каза ми: „Любими, ти ще бъдеш последният, на когото ще кажа „да“…“ и после добави: „…ама то нека поне да е в другия ден!“
Иванчо! Защо си без домашно?
Г-жо, в къщи е някакъв пожар… всичко гори.
Пожар ли? А кой ти е запалил?
Ами… мама казва „ти си го направил“, татко казва „тя го е започнала“… и така.
Иванчо, колко ще ми дадеш за жена ми?
Нищо.
Ама нали се разбираме по сделката!
Идеалният мъж трябва да изглежда така, че всички да си мислят, че е твой любовник…
а любовникът – да е такъв, че да не те е срам да го представиш на жена си.
Идея си нямам какъв подарък да взема за осми март — да не ми излезе скъпо, но и да й стане приятно.
Пиши ѝ анонимно любовно писмо…
А тя как ще разбере, че е от мен?
Нали затова е анонимно — ти не харчиш… а тя сама ще се чуди кой е мъжът с толкова смел вкус.
Извинете, бихте ли ми казали колко е таксата за прием във ФМИ тази година?
1200 лева.
А приемният бал?
Приемният бал е… същия — 1200, само че в касата.
Извинете, бихте ли ми казали къде живее Георги Петров?
Четвъртия етаж, вляво. А вие кой сте?!
А аз съм неговият приятел!
Негови приятели много… Аз обаче съм жена му.
Така ли?! А той ми каза, че е самотник от пет години…
Извинете, вие вдовец ли сте?
Не… просто нямам време да скърбя — и без това ми бъркаха в календара.
Извинете, господине, защо ме бутате все едно съм ви жена?
Да ви натисна… хм, това ми звучи като идея! Първо ще проверя дали поне имате същия ключовете от домa.
Извинете, господине, намерих обувките Ви.
Какво казаха?
Нищо.
Не са мои!
Извинете, мога ли да ви поканя на кафе?
Не, мерси, аз съм обвързана!
И аз съм… женен, разбира се… и пак съжалявам!
Извинете, може ли две чаши вино? Аз и жена ми правим 25 години брак, искаме нещо специално.
Разбира се. Само ми кажете: искате да празнувате… или да го изпиете така, че да не помните?
Извинете, не знаете ли коя е тази жена?
Това е жена ми.
О, извинявайте… изглежда, че съм станал голяма глупост!
Спокойно… аз съм направил глупостта—ти просто я забеляза първи.
Извинете, но трябва да бързам!
Какво е станало?
Забравих вкъщи да изтрия петната!
И какво, жената ще се ядоса?
Не, няма! Само се страхувам пак да не дойде „Мистър Пропър“ да ги оправи… но после да имам проблеми, че не съм чистил навреме!
Извинете, у вас кой взема решенията в семейството – вие или мъжът ви?
Ние сме модерни, така че и двамата…
Как така и двамата?
Ами той е главният директор на всички мои идеи. Аз само подписвам.
Извинявай, ама не съм жена ти, за да ме включваш по график и да ме “изплакваш” само когато ти е удобно.
Абе спри, аз съм мъж — не пералня! Не съм създаден да преглъщам всичко, само защото после ще “изсъхнеш” на чисто.
Имало ли ти е усещане, че си купил нещо уж съвсем ненужно… но ти става едно такова приятно, все едно си направил най-правилното нещо на света?
Аз така се изнесох!
Имам въпрос. Ако сложа малко лют червен пипер в супата на жена ми, дали ще ѝ „оправи“ настроението? Или да пробвам с чесън?
Пробвай с… любов и търпение! Но ако не минава — салата и ракия.