Веднъж закъснях съвсем малко за работа и се срещнах с шефа в асансьора.

Веднъж месечно си получавам заплатата, а на мен ми се живее всеки ден!

Веднъж от едно дърво слязла една маймуна, взела една пръчка и съборила малко плодове, за да се нахрани — така се появили хората.
После от друго дърво слязла друга маймуна, грабнала пръчката, застанала пред първата и започнала да я “насочва” с ритници по главата: „Аз ще ям, ама да ям правилно!“ — така се появили шефовете…
Чарлз Дарвин

Веднъж папата се обърнал към своя шофьор и му казал:

Шофьорът силно се смутил, изчервил се и запелтечил:

Папата му сложил ръка на рамото:

И тъй двамата потеглили с „необозначената“ кола, излезли от Ватикана и се понесли из улиците на Рим. Папата натиснал газта здраво. Не след дълго двама карабинери забелязали колата — фучала като луда!
Единият вдигнал стоп-палката. Когато автомобилът спрял, той се приближил. Другият останал на място. В момента, в който тъмното странично стъкло се спуснало, униформеният пребледнял, козирувал и се отдръпнал назад на бегом.
Стигнал колегата си и прошепнал:

Другият настръхнал:

Първият, целият в шок, изрекъл със страхопочитание:

Веднъж поканили няколко преподаватели от МЕИ в една шега в един самолет — казали им, че машината е произведена изцяло от техните възпитаници. Още щом го чули, всички професори се разбързали да излязат, освен един.
Като го попитали защо не бяга и той само казал:

Веднъж попитали Кисинджър:

Кисинджър се усмихнал:

Той гледа и казва:

Той:

После совалката пак лети — отивам в Швейцария, на заседание на голяма финансова къща.
Питам:

Те:

И последната спирка: отивам при самия милиардер.
Питам:

Той кимва:

Аз:

Милиардерът:

Тогава Кисинджър се обръща към хората и казва:

Веднъж при един от нашите модерни държавници поникна мъдрец. Той се огледал, огледал се още малко… и пак си влязъл обратно.

Вертолет лети ниско над града с висока скорост. Изведнъж губи управление и вместо над сградите се отклонява над реката. Пилотът веднага вика към диспечера:

Веселин Маринов зарадва своите почитатели с новия си албум. Дискът не се отваря и не се чете… явно е толкова нов, че още не е свършил мълчанието си!

Веселин Маринов на рождения си ден:

Веско Маринов се фука на приятел:

Вестникопродавачът вика:

Минаващ човек си купува един вестник.

Ветеринари след контролен преглед в промишлен пилчарник:

Вече 20 години работя като говорителка на централна гара — и все още нищо ми няма… повтарям: 20 години работя като говорителка на централна гара и нищо ми няма.

Вече месец подавам CV за работа. Защо не ми се обаждат?
Да не би нещо да не му е на ред?
Ето какво пише в CV-то ми:
„Търся работа, но без стрес, без извънредни и без да ме правите на герой — освен ако не ми се плати като за герой.
Не ме интересуват целите на вашата фирма, ако с вашата заплата не мога да си плащам сметките, да си купя обувки, книги, и да си позволя малко почивки — че нали не сме в затвор.
Действам по принцип: колкото е заплатата, толкова е и музиката.
Очаквам да спазвате срокове, закони и празници, както и да не ме будите в почивните дни с „само за малко“.
Ще напусна веднага, щом намеря по-добро място — не от неблагодарност, а от личен интерес.
Комуникативен съм, учтив съм, но ако ме дразните — кратък ми е фърмуерът.
Псувам на няколко езика, но сериозна кореспонденция и интервю мога да водя спокойно само на майчин и английски. Моля, не ми говорете за мултинационалност — всичко, което ми предлагате, е само мулти… обещания.
Това, че продавате нещо в Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, не ви прави глобални — вие просто имате по-широк списък с доставчици на „дано стане“.
Учил съм, защото съм упорит. Да, след 100 години… но все пак съм завършил.
Развивам се без вас. Любопитен съм и вярвам, че животът има смисъл, и без да се съсипва от работа.
Реагирам само на положителна стимулация, затова не ме подхвърляйте на тестове и „тийм-билдинг“ — аз съм за работа, не за цирк.
Ако искате европейски изпълнения, дайте европейска заплата и европейски условия.
С две-три обучения не става образован човек. Което не знам, ще науча. Не съм дебил.
И да — има неща, които бих правил с ентусиазъм… но тази длъжност не е едно от тях.“
И накрая…
„P.S. Ако не ме викате на интервю, няма проблем — очевидно сте разбрали, че вече съм избрал по-доброто място… при друга оферта.“
Та… да не е това причината да не ми се обаждат?

Вече никак не разбирам хората… Някаква девойка се лепнала на тротоара с цяла купчина лъскави хартии, но я мързи да направи едни 20 крачки до кофата и ги бута право към минаващите — те да се оправят и да ѝ ги хвърлят.

Вече няма да казват: „Кво праим сега?“, а „Хора, подарете ми едно цвете… или ако не ви се дават цветя, дай двайсетачка, че да си купя и аз да не изглеждам бедно.“

Вечерта слушах радио. Попаднах на някакво предаване – „Графин“. Пуснах го, изслушах малко и като че ли двамата водещи се надпреварваха кой по-точно ще си налее „от живота“… Аз гледам слушалката, чудя се каква е тази работа и си викам: „Сигурно не се казва „Графин“, а „Грапавина“…“

Вземаш заплата… и след седмица си викаш: Ех, по-добре да бяха я забавили със седем дни — поне щеше да ти се стори, че е дошла като изненада.

Вид маймуни си служи с опашката като ръка — единствените животни, при които “ръцете” им израстват откъм задника. А от такива маймуни били и произлезли майсторите, дето ми лепнаха теракота в коридора.