Господине майор, обувките ви са различни — едната е бяла, другата синя. Отидете си у дома да се преобуете!
Преобух се… и у дома пак е същото!
Господине, влезли сте в грешната бирария — този вход е само за служители!
Няма проблем… Аз съм служител — по изплатената сервизна сметка.
Господине, вярно ли е, че подслушвате хората?
Не, не е вярно. Аз не подслушвам… просто съм секретар на съседите.
Господине, защо натиснахте спирачките точно пред пешеходната пътека?
Господин съдия, тя ме заблуди. Даде ми сигнал за пресичане и, представете си… започна да пресича точно когато аз намалях!
Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От вчера не съм ял…
И аз.
А тогава дайте ми двайсет и ще ви черпя — ще вечеряме заедно!
Госпожице, имате толкова тънки и дълги пръсти… сигурно свирите на цигулка?
О, не — лаборантка съм, мия епруветките… и то много прецизно.
Госпожице, когато се усмихнете, направо ми се иска да ви поканя у дома при мен!
Ох… какъв сте вие Дон Жуан!
Какво говорите? Аз съм зъболекар…
Госпожо Браун, през последната седмица вие сте блъснали петима пешеходци!
Не са петима, трима са.
Но в протокола е написано, че са пет!
Работата е там, че двама от тях аз ги ударих по два пъти… та затова излезе, че са пет.
Госпожо — обръща се лекарят към съпругата на пациента си, — длъжен съм да ви предупредя, че вашият мъж повече няма да може да вдига и да носи тежко. Но засега не му казвайте!
Но защо? — учудва се тя. — Нали така ще си почине… и ще се ободри!
Готова ли е презентацията?
Да, прати ми имейл и ще я изпратя.
Не знам имейла си.
Окей, ще я пратя по Вайбър.
Нямам Вайбър.
Тогава по Месинджър.
И Месинджър нямам.
Добре, ще я запиша на дискета и ще ти я пратя с гълъб, ама го нахрани като пристигне!
Да те излъжат не е толкова страшно. Страшното е, когато вече не ти вярваш на човека!
Копеле, Петров! Нали ти казах, че заплатата е утре!
Да, при нас се работи по 8 часа. Само че — 10 дни седмично.
Как така, шефе? Седмицата не е ли с 7 дни?
Е, не знам… Ти си ги изработи.
Дай ми 20 лева назаем!
Пари назаем не давам… ама ако искаш, ела да ми боядисаш вратата.
Не мога!
Защо?
Дадох обещание на трудовата борса, че съм “временно без работа”.
Дай ми пет лева назаем.
За какво ти трябват?
За да си открия ООД.
Нали минималният капитал е два лева?
Да, ама другите три са за таксата „услуга по пренасяне на надеждата от банка до банка“.
Дай пример за парадокс.
Колкото по-тежка е една работа, толкова по-лесно се намира човекът, който да се “уреди” с нея!
Дайте две питки с боб.
Нямаме питки, само филии имаме.
Е, добре… щом каза филии, донеси и една голяма филия ракия!
Дали Батков ще се разбере ли най-накрая с „Левски“?
Първо с бюджета трябва да се спазари… и чак тогава да гледа към сините.
Дами и господа, напразно се оплаквате, че влаковете закъсняват! Нима не виждате, че ние вече сме сложили още петима служители в чакалнята — да си седнете по-бързо и да преживеете времето по-бавно!
Дами и господа, полетът ни с този Аеробус ще е на височина 10 000 метра, скоростта — 1300 километра в час… и капитанът иска да попита дали случайно на някой не му се намират 40 тона багаж?
Два тоника, моля. Само гледайте чашата ми да е чиста!