Адвокатът от съседния офис разправяше на кафе миналата седмица:
„Щото при мен има две красиви жени — а аз съм още ерген. Нормално ли е?“
Отишли му трима от някакъв контрол по трудовите услуги да му проверят бумагите за 24-часов „розов“ телефон. Едната от тях била жена.
Иначе едно време комунистите пращаха на проверки по двама — всеки би донесъл на другия, ако вземе нещо, та да има „равнопоставеност“ и да няма излишни облаги.
Та започнали отдалече. Оказало се, че номерът му е с десет линии — цяла денонощна активност. Само че плащал осигуровки за… десет човека.
Влизат в офиса. По коридора — тихо. На екрана — петима оператори, всичко женско, на смени, пише си работата.
И инспекторката му казва:

Той се усмихва:

Тръгват да звънят. И трите инспектора — по няколко пъти, ту „1“, ту „2“, ту „3“. Натискат, въртят, тестват.
Накрая инспекторите се събират и единият размахва ръка:

А адвокатът спокойно:

И добави:

Адвокатът:

Свидетелят:

Адвокатът:

Свидетелят:

Адвокатът:

Свидетелят:

Адвокатът:

Свидетелят:

Адвокатът:

Свидетелят:

Адвокатът:

Свидетелят:

Адвокатът:

Подсъдимият:

Администрацията на президента изгуби списъка с въпросите за пресконференцията. Наложи се да я отложат — не заради организация, а защото още не бяха решили какво точно да пита… публиката.

Аз исках да ме назначат на заплата, ама те ме назначиха направо на работа…

Аз не греша — Аз правя дръзки експерименти.
Аз не закъснявам — Само участвам активно в „срещите, които се отлагат“.
Аз не пия — Аз провеждам дегустации на стратегии.
Аз не забравям — Нямам излишни записи, само ясни приоритети.
Аз не лъжа — Аз формулирам прогнозите оптимистично.
Аз не се страхувам — Аз оценявам риска.
Аз не обичам клюките — Аз просто събирам обратна връзка от кухнята.
И всичко това, защото… аз съм твоя шеф.

Аз не греша — Аз просто взимам „алтернативни“ решения.
Аз не закъснявам — Организират ме спешните вътрешни процеси.
Аз не пия — Аз дегустирам кафето.
Аз не забравям — Не си губя времето с ненужни детайли.
Аз не лъжа — Аз формулирам по-дипломатично прогнозите.
Аз не се страхувам — Аз предвиждам рисковете.
Аз не обичам клюките — Аз само събирам мнения за статистика.
И всичко това, защото аз съм твоя шеф.

Аз не ползвам паста за зъби, която я хвалят най-добрите стоматолози, защото явно тези хора са много заинтересувани зъбите ни да работят усилено — да ги болят по-често и по-силно, та да не им свършват пациентите.

Аз примерно най-много мразя, когато някой ми пожелае „спорна седмица“ или „спорна работа“. Аз си искам точно обратното — седмицата, работата и колегите да са БЕЗСПОРНИ. Нито да спорят с мен, нито работата да ми създава спорове.

Аз съм истински работохолик! Докато не ми “изтече” отпускът, няма да се махна от работа.

Аз съм на 48 и вече 25 години съм юрист, но въпреки това досега не съм успял да измислям аргументи, когато споря с жена си.

Аз съм с много добро възпитание — благодарение на родителите ми. Не ми позволяваха да излизам с „приятели“, защото те пушели, пиели, а и редовно прескачали училище. Пък аз да съм си вкъщи — училището, редът… после дисциплина!
Е, днес вече тези „лоши“ са солидни бизнесмени. Събираме се често — само дето вече не сме на улицата, а при мен… или при някой друг.
Единият вика: „Дай ми помощ, че пак тече!“ Другият: „Ти си майстор — смени кранчето!“ Третият: „Отвори си контактите, че няма ток.“ И накрая всички в една уста: „Добри приятели сме, нали?“

Айнщайн, Паскал и Нютон играят на криеница. Айнщайн брои с лице към стената, а през това време Паскал и Нютон се спотайват. Паскал се мушва някъде и се влачи като сянка, а Нютон вместо да се крие… си взема тебешир и рисува около себе си един кръг. Айнщайн отваря очи и:

И показва кръга на земята:

Айнщайн, след като го попитали в Принстън какви асистенти му трябват, отговорил: „Първо — някой умен и усърден. Ако няма, може и умен, но да е мързелив. Най-накрая става и глупав, стига да е мързелив. Но глупав и работлив — това никога не го приемам!“

Ако Азис не беше станал певец, щеше да стане или футболен съдия, или катаджия — все пак и в двата случая хората го гледат, когато “пуска” нещо.

Ако Кольо Фичето беше с четирима зам.-директори, мостът при Бяла нямаше още да е построен.

Ако Христофор Колумб се е зарадвал, когато след дълго плаване най-после видял дървета на хоризонта, представете си радостта на кучето му…
То не чакало земя, а най-после да му покажат къде са “дърветата” за гонене — и не след дълги години, а още на първата пясъчна крачка започнало да смята: “Ей, да! Тук поне има дебели кокали!”

Ако адвокат каже: „Не, така няма да стане“, горкият е студент първокурсник—и от него вместо професионалист, най-много ще излезе човек, който само обяснява на всички защо „не става“, но не и как да стане.

Ако батерията на телефона ти след работа е останала на 87%, значи е време да си смениш работата.

Ако бях студентка днес, щях да се напия с колегите и да се мятам по дискотеките цяла нощ, а в джоба ми щяха да има поне 50 лева…
Само че аз отдавна не съм студентка — вече работя — и с 50 кинта трябва да ми стигнат за цяла седмица…