По принцип не съм таксиджия — казва всеки втори шофьор на такси.
Повече няма да ти позволя да ми караш! Вече втори път тази седмица си на косъм да ме убиеш!
Шефе, моля те, дай ми поне още един шанс.
Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си велосипед. Защо? Нали уж се каратите, че не сте крадец?
Да, господин съдия, ама и той не кара колелото.
Подсъдими, защо се отказахте от показанията си?
Адвокатът ми ме убеди, че истината не ми е изгодна.
Подсъдими, присъждам ви глоба от 3000 лева или десет дни затвор. Ще платите ли, или ще лежите?
По-добре да си лежа.
Още на първия ден затворникът получил закуска: едно сухо хлебче и чаша вода с „намек“ за чай.
Искам да говоря с директора на затвора — избухнал той. — Да не би да искате да ме убеждавате, че това е закуска за три хиляди лева на ден?!
Подсъдимият, какво ще кажете по обвинението? Така ли е всичко, както го описа прокурорът?
Не точно. Но и неговият план не е лош — само че аз го изпълних по-добре.
Полет 307 вика контролната кула, полет 307 вика контролната кула! Нямаме гориво! Всичко отказа! Ще падаме!
Какво се развика, бе? Разбрах — няма да кацате! Зачертавам ви!
Полковник, като сте били млад, с какво най-много си пълнехте времето?
Риболов и жени!
И какво уловихте?
Жени… ама само да са на куката.
Предлагаме ви страхотна и много интересна работа.
А заплатата каква е?
Заплатата… тя не е чак толкова интересна.
Представям си колко е страшно, когато една певица усети, че вече не може да пее.
Още по-страшно е, когато тя не усети… и продължи да пее все едно нищо не се е случило.
Препоръчвам да си продадете котката — вчера синът ми трябваше да спре да си прави домашните, защото тя мяукаше без да спира!
Съжалявам, но синът ви е започнал първо… като я научи да “къса” тетрадките с нокти!
При вас ще има ли коледни бонуси?
Не, но ще ги изпеят по-рано… още на Нова година!
Публикувате ли снимки от работното си място във Фейсбук?
На ум не ми е минавало.
Е, много хора го правят.
Да, ама аз карам лайновоз…
Пунчо, к’во ще правиш днес до обяд, бе?
Пих кафе и пуших цигари, шефе… С две думи: работя, та се вдига пушек…
Първо си върви при твоята к*рва — тя да те издържа! Ти се въргаляш по мръсотии, а тука като дойде време за ядене — идваш при нас!
Вие пък сте много странна сервитьорка…
Работата удовлетворява ли те?
Ооо, да, много!
По какво го съдиш?
Ами сутрин ходя на работа с метрото—притиснат съм до някоя девойка и ми става хубаво. Вечер тръгвам обратно—същото притискане, същата девойка… и този път никакво вълнение. Щом така, значи работата ме удовлетворява!
Работите ли с отсрочка плащане?
Да, но само с книжнина на доверие.
Разбрах, че си назначен като охранител.
Да.
И как е там?
Ами… един ден си на работа, после три дни почиваш.
Разкажете, подсъдим, как извършихте кражбата!
Каква кражба, господин съдия? Те сами ме подканиха.
Как така?
Ами, привечер ме спряха двама мъже и ми казаха: „Свали ръкавиците!“ И аз веднага…
От един ли свалихте?
От двама, разбира се — от единия свалих ръкавицата, от другия… ръкавиците също.
Разкажи ми какво е твоето хоби!
Обичам да изучавам отровни змии в естествената им среда. Няма друго като това усещане за риск — гледаш ги от близо и знаеш, че всеки момент могат да те ухапят…