Пикасо. Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано Мартир Патрисио Руис Пикассо.
Браво, това е най-вкусната леща, която съм ял някога! Комплименти за готвача ви! Ако не е тайна, как я прави?
Никаква работа — само я изсипва в тенджерата, изтърсва добре и вари на слаб огън четири часа.
Брате, знаеш ли кое е по-зле от това да си на работа?
Какво?
Аз да съм на работа!
В CV-то пишете, че сте бил пощаджия…
Никак не е вярно.
Но вижте, там е записано, че от 2012 до 2014 сте работили в „Български пощи“.
Да, така е… Само че аз чаках да си взема една пратка.
В автобиографията сте посочили, че сте носител на Нобелова награда. В коя област е?
Във Варненска!
В неделя всички сме на работа!
Шефе, а ако дойдат на инспекция?
Няма да дойдат. В неделя те не работят!
В резюмето Ви твърдите, че сте лауреат на Нобеловата награда. В коя област точно?
В Бургаската.
Ванка, знаеш ли как ще работим утре?
Неохотно.
Ваньо, дължиш ми два лева.
А не искаш ли да ти докарам нещо добро за тях?
Ама за два лева?
Спокойно… ще ти го докарам чак толкова добро, че ще ти останат и още два… ама под формата на здрави нерви!
Ваньо, какво учиш, бабо?
Агрономство, бабо!
Супер, значи ще пръскаш лозето на баба!
Митко, ти какво учиш, бабо?
Архитектура, бабо!
Чудесно — ще направиш кочина за прасето!
А ти, Наско, какво учиш, бабо?
IT специалист съм вече, бабо…
Атанасе, Атанасе… на теб въобще не ти пука за баба ти, бе, чедо!
Вече ме е страх да ходя на работа, една колежка ме разсмива… от секс!
Напусни, бе!
Как да обясня „мотивите“ си на шефа?!
Взех си заплата с четири нули!
Колко точно?
0.000…
Вие взимате подкупи!!!
Какви подкупи?! Максимум чашка кафе или едно пакетче бисквити… дреболии!
Значи три вагона “Люлин” и 15% от акциите на сладкарницата са дреболии?
Вие и друг път ли посещавате нашия бръснарски салон?
Разбира се… тези белези по брадата не са от ножа, а от войната. Нали помните — аз съм ветеран.
Вие музикант ли сте?
Не… просто съм махмурлия, затова всичко ми свири фалшиво.
Вие по-скоро сте човек на хазарта?
Да, единственото, на което разчитам, е заплатата.
Вие ресторант ли сте?
Не, ние сме магазин с 100 места за сядане.
Имате ли храна?
Няма как—в менюто ни от 30 страници сме събрали само вицове.
Добре, а пици имате ли?
„Пица-ресторант“ се казваме само за да заблудим хората. Истината е, че предлагаме единствено еклери.
А мога ли да паркирам отпред?
Да, там е известна спирката на 72—има точно пет места за паркиране.
И за пиене какво става?
Нищо особено—бутилки и чаши сме наредили, за да не стои рафтът празен. Професионалната кафе машина и кранът за наливна бира са подарък и си събират прах.
А кафето горещо ли е?
Горещо не е. Пускаме го да поизстине, за да му падне „каймакът“ и тогава го сервираме.
А зеленчуците домашни ли са?
Да бе, разбира се—лехите са зад бара!
Вижте какво сте направили! — казва клиентката.
Не виждам нищо нередно в това, което изпрах — отговаря собственикът на пералнята.
Изпрахте дънки… но защо са на чорапи?
Вижте, казвате, че радиацията причинява малформации. А нашите моряци — подводничари по година и половина в атомни подводници, браздят морета и океани… И какво? Жените им за същото време раждат напълно нормални, здрави деца.
Как така?
Ми… значи подводницата прави киселината само там — у нас радиация не минава до семейството!
Вицовете за адвокати май не се разбират добре.
Защо?
Адвокатите ги четат като доказателства: за тях това не са вицове, а искове — просто написани с хумор.