Вицове за Професии

Защо се качихте на стоп? Не ви ли беше страх?

Математичка съм. Изчислих, че ми е по-лесно да издържа 15 сантиметра, отколкото 15 километра.

Защо тираджиите, като слязат от камиона, първо удрят гумата?

За да си отлепят м*дете…

Здравей! Как си? Къде работиш?

В БАН.

Точно къде?

В Института по генетика.

А още по-точно?

В отдела за подготовка на материали за изследвания.

И какво правиш там?

Хващам мушички… за анализи.

Здрасти, как си и къде работиш?

В БАН.

А по-точно?

В института по химия.

По-конкретно?

В лабораторията за проби…

Какви проби?

Пробивам мушици за микроскопични изследвания…

Знаете ли защо в София най-лесно се намира само лицензиран диск на Веселин Маринов?

Защото дори пиратите се отказват — страх ги е да не стане “твоята колекция” и “твоят шеф” едновременно.

Знаеш ли коя е жената, която всички гледат с отворена уста и разширени очи?

Манекенката… певицата… актрисата…

Не, зъболекарката.

Имали ли сте доходи, които не сте декларирали пред данъчните?

Да, само на една екскурзия… Нали — от фонтан си извадихме монетите.

Инструкторе, а ако парашутът не ми се отвори?

Спокойно, няма страшно! Досега горе никой не е останал…

Как мина първият ви работен ден?

Супер… ама пак ли ще трябва да идвам?!

Как попаднахте в сградата на ООН?

Аз съм дипломат!

На НАТО ли?

Не, дипломат на запознанства за верига магазини „Мария“.

Как се казва един тъжен адвокат?

Йорист.

Как успяваш да вбесиш всички около себе си толкова лесно?

Как… как… слагам… стаж… квалификация…

Каквато и нова работа да започна, все някъде ме бутат…

Е, щом си се учил за проктолог, няма как да не ти дават „бутане“ като стаж…

Какво правите, господине?

Храня се, благодарение на чуждите грешки…

Значи сте адвокат?

Не… аз съм производител на гумички!

Келнер, донесохте ми гореща супа, а аз нямам време.

Духайте, господине!

Ако щях да духам, щях да си поръчам тромпет.

Келнер, защо при вас винаги е толкова забавно?

Традиция си имаме: точно преди да свърши работният ден четем книгата с оплаквания.

Киро, от утре спирам с „Автобусни превози“!

Какво, бе?!

Шефът всяка вечер ни целува по устните, за да разбере кой краде нафта…

Купих си кафе… половината заплата замина.

Що за кафе е?

Като кафе… ама заплатата е сладка, кафето – горчиво…

Къде се влачи чак до три сутринта, бе?

Любима моя, работа много се натрупа… не можех да оставя колегите.

Абе, стига лъжи, де!

Гадино тъпо и тъпо… много работа се събра, не можех да оставя колегите…

Къде се губиш?

Реших да изчезна за малко, да видя дали ще забележиш и дали ще ти липсвам поне малко.

Стига глупости, бе!

Добре де, шефе, идвам.