Шефът ме извика и ми каза:

Шефът ме хвана, че си седя и си гледам работата, без грам да мърдам, и с намръщена физиономия ме пита:

Шефът ми вика „компютър“. Не че съм чак толкова силен в сметките, а защото щом го няма повече от 15 минути, аз се изключвам и заспивам.

Шефът ми каза, че ако работя и в събота, ще ме заведе до Виена да видя Айфеловата кула. Струва ли си, според вас?

Шефът ми каза: „От днес си ми дясната ръка“. Погледнах го и направо ме стегна страхът за новите задължения. Само да не е имал предвид това, което аз си представих…

Шефът на ВиК групата се обръща към работниците:

Шефът на Дапа, в края на работния ден, обикаляше при всеки шофьор и го целуваше по устните, за да разбере кой краде нафта!

Шефът на МВФ го обвиниха в изнасилване. Ищци са подали американка, французойка и представители на 11 държави — уж „за компенсация“, защото „вноските им вече не се връщат“.

Шефът на ТКЗС-то събира работниците и вика:

Шефът на голяма китайска компания събрал целия екип и казал:

Всички кимнали и мълчали, а Хън Мън се развиднял, тъжно си тръгнал.

Шефът на голяма компания се обръща към вътрешния психолог:

Шефът на данъчната събрал екипа си и рекъл:

На другия ден шефът влиза и гледа към залата. И какво вижда — касите работят, хората са застанали пред тях като пред банкомат… а отчетите — никъде!

Шефът на една охранителна фирма обикалял вечерта обектите да прави внезапни проверки.
Тъкмо наближило време и за една банка — паркирал, погледнал към входа и онемял: малко преди полунощ вратите и прозорците на банката били широко отворени!
Влязъл спокойно вътре. Нямало никой да го спре, нямало и никой да го посрещне.
На една маса — разпилени пистолети, спрейове, палки и паник-бутоните накуп. А от една стаичка се чува:

Погледнал вътре и какво да види — тримата охранители по потници си играели карти.
Шефът се ядосал и си казал: „Сега ще ви оправя!“
Хванал един паник-бутон, натиснал го и започнал да чака. Минават пет минути, десет, петнайсет — никаква кола, никаква реакция.
Тогава отишъл до таблото на СОТ-а, задействал го, и започнал да се разхожда напред-назад. Датчиците за движение взели да пищят — оглушителна аларма, все едно нещо гори… Само че охранителите си продължили да играят без грам да им пука.
Вбесен, запалил си цигара. Вдигнал ръката високо и опрял папиросата до детектора за дим. Пожарната аларма се задействала — рев като откачен вълк. И пак — нищо. Пак карти.
Най-накрая от близкото заведение се втурнал някакъв келнер с поднос: три халби бира. Погледнал шефа и изсъскал:

Шефът на една охранителна фирма решил посред нощ да обиколи обектите си за проверка. Дошъл ред и на банката. Като се приближил, направо му увиснало ченето — вратата широко зеела отворена, все едно никой не я пази. Влязъл предпазливо… и пак никаква реакция. Ключовете от касата лежали безгрижно на масата.
От една тясна стаичка в ъгъла се чувал глас на табло или реплика, сякаш от игра:

Шефът надникнал през ключалката и какво да види — тримата му пазачи плющели карти, та се вдигал пушек.
Тогава си казал: „Тая работа я няма да я оставя така — ще ги изкарам ангелите!“ Натиснал паник-бутон.
Запищяла аларма до пръсване. Нищо — нито един да се появи. Още по-учуден, шефът нахлул и се провикнал:

Пак се разразил оглушителен вой. И пак — ни следа. Картаджийската игра си вървяла на макс.
Шефът пребледнял и си удари главата:

Алармата трещяла за трети път — чак сградата сякаш треперела. Точно тогава внезапно влязъл келнер със смокинг, носел поднос с три бири. Погледнал шефа мрачно и се усмихнал:

Шефът на една фирма се развиква на служителите си:

Един от служителите се обажда предпазливо:

Шефът отсича:

Шефът на магазин секънд-хенд се хвали: „Няма какво да се притеснявате — всичко е изпробвано, гарантирано и в добро състояние!“
Проблемът е, че жена му вече три пъти се е омъжвала за него… и пак не е свалила етикета.

Шефът на малка фирма събрал всичките си четирима подчинени и им казал:

Всички погледнали към единствения останал — младия, бял мъж, който мълчал.
Той се замислил за момент и казал:

Шефът на малка фирма събрал всичките си четирима подчинени и им казал:

Всички кимнали и погледнали към беззащитния млад, бял мъж. Той се замислил, пъхнал ръце в джобовете и казал:

Шефът на малка фирма събрал четиримата си служители и им казал:

Всички се спогледали и погледът им се задържал на младия, здрав, бял служител. Той се замислил за миг и накрая казал:

Шефът на отдела се обръща към всички:

Секретарката: