Уважаеми дами и господа! Добре дошли в нашето супер казино „Лунна следа“ — точно на самия ръб на нощта! След една вълнуваща, нервна и напълно безкрайна игра, най-накрая ще спечелите така чаканата си награда: излиза, че сте забравили да си вземете часовника… и ще излезете направо при сутрешния влак!

Уважаеми клиенти! За удобството ви в нашия хипермаркет сме инсталирали 25 каси — за да могат 23 от тях да не работят.

Уважаеми клиенти, за ваше по-голямо удобство в нашия хипермаркет сме сложили 25 каси, за да може 23 от тях да си почиват!

Уважаеми колеги, моля, когато закъснявате за работа, да се движите вдясно по коридора — за да не се засичате с тези, които си тръгват по-рано. Нали сме учтиви: едните идват, другите се разминават!

Уважаеми пътници! Моля, закопчайте коланите и ги дръжте здраво през цялото време. Само че да е ясно — няма да ви успокояваме с думи… а и да се наложи нещо, няма да ви стискаме за ръка: просто ще ви стискаме коланите.

Уволниха ме от банката още в първия ми работен ден. Една жена ми каза да проверя баланса ѝ и аз я бутнах.

Уволняват български рецепционист от английски хотел. Приятел го пита:

А аз веднага:

Как да знам, че искат два чая за втората стая!

Уди Алън ще играе главната роля в новия филм на Уди Алън. Като знам как стават кастингите — не по талант, а по… лични причини — със сигурност мога да кажа, че най-смешното в целия проект е, че Уди Алън отново ще спи с Уди Алън… само че този път на екрана.

Удължиха възрастта за пенсиониране — и ние с приятелката тръгваме към работа. Спомняме си, че трябва да ходим… но не помним къде точно.

Ужасно хубаво нещо е автоматизмът. Щом стане осем, тялото само си задвижва работата, без да питa мозъка дори.

Ужасът на програмиста е числото 2 в двоичен вид. Ужасът на пианиста е черният клавиш между ми и фа.

Улових офисен вирус! До обед съм гладен, след обед ми се спи и през цялото време имам усещането, че малко ми плащат!

Умира адвокат. Само че се оказва, че всичко е „по разписание“: след пет минути го настаняват в хотел точно пред вратите на рая — в Президентския апартамент.
Същата нощ умира и Папата. И него го настаняват там, но не в апартамент — а в едно съвсем мъничко килерче.
Адвокатът, притеснен, отива на рецепцията и казва:

Рецепционистът му отвръща:

Умира един счетоводител. Но се оказва, че след 5 минути „се оправят документите“ и го настаняват в луксозен апартамент до вратите на Рая — направо в Президентския.
По същото време умира и Папата. И него също го настаняват… ама в едно тясно складче.
Счетоводителят, притеснен, отива до рецепцията и казва:

Рецепционистът го гледа спокойно и отвръща:

Умира счетоводител. Свети Петър взима да прелиства книгата на живота му, чеше се по главата и отсича:

Води го първо в Ада. А там — цяла армия счетоводители: тичат, суетят се, разнасят документи, принтери пръскат разпечатки до шия, компютри бръмчат и забиват, сървъри светят, кафето тече на литри, димът виси като мъгла, шефове крещят, телефони звънят без пауза и все пак минава поредният месец.
Счетоводителят се отдръпва и казва:

Отиват в Рая. Отварят вратата — и какво виждат? Същата сцена: счетоводители в блъсканица, документи навсякъде, компютри, звънци, крясъци… Покойникът гледа ококорено:

Свети Петър се усмихва:

Уморени от вечната борба с кражбите на продукти, шефовете на кланицата започват да набират вегетарианци—казват: “Няма как да крадат… моркови, де.”

Умрели в един ден един поп и един таксиметров шофьор, качили се заедно при Свети Петър да влязат в рая…

Умрял един счетоводител и отишъл на небето. Чука на райските порти, отваря му Св. Петър.
Счетоводителят:

Св. Петър:

Счетоводителят, без да мигне:

Св. Петър:

Иванов:

Св. Петър:

Иванов:

Св. Петър, озадачен:

Иванов, със съвсем делови тон:

Св. Петър:

Иванов:

Св. Петър гледа като гръмнат и затваря прозорчето. След малко тичешком отива при Господ:

Господ се замислил и казал:

Умряла една госпожа и отишла при Господ.

Господ се понамръщи и подвикна:

Уникални са чудесата на гражданската авиация — тръгваш от София сутрин с намерение да стигнеш до работа, обядваш в Лондон „само за малко“, вечеряш в Ню Йорк като за награда, и когато най-накрая кацнеш… багажа ти вече е в Буенос Айрес.