Търся си работа — като дете в детската градина: ще слушам, ще си изям всичко, ще си спя на обяд без мрънкане, а играчките сам ще си нося.

Търся си работа, в която да пия бира 3 часа на ден, 2 дни в седмицата, и да ми плащат 4500 лева месечно. Ако някой знае къде е това, да ми пише — можем да кандидатстваме заедно.
Аз съм сериозен, просто не ми се работи сутрин.

Търся си човек за работа като синоптик. Заплатата е 700 лева, ама си я усещам като 1200.

Търсят няколко кандидати за работа в разузнаването. Дават им всеки по един плик и им казват:

Всички хукват към другата сграда, а един човек се изплъзва, отива в тоалетната и разтваря плика. Вътре има лист с надпис:

Търсят се актьори за бразилски сериал. Първите десет епизода — режисьорски изпитателен срок. Ако се справяте добре, след това ви дават постоянен договор… и перука.

Търсят се капитан на кораб — с плаващо работно време.

Тя имаше такива сръчни ръце… Работи десет години като перачка — и още си намира изход от всяка мръсна ситуация!

Тя:

Той:

Тя:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

У нас издирването започва веднага щом прокурорът си затвори очите, въздъхне и каже: „Е, поне до 50 да не ме занимават…“

У нас периодът на „полураспад“ на заплатата трае около седмица — независимо дали е голяма или малка.

УКАЗАНИЯ ОТ ПРАВЛАНА „ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ“
До всички служители
**Облекло:**
1. Ходете на работа според заплатата си. Ако сте с обувки „Прада“ и чанта „Гучи“, приемаме, че нямате нужда от увеличение.
2. Ако се обличате „бедно“, значи не си управлявате добре парите—следователно повишението на заплатата е излишно за вас.
3. Ако сте облечени както трябва, значи сте точно там, където трябва да бъдете, и няма основание да ви се повишава заплатата.
**Болнични:**
Болничният вече не е доказателство, че сте наистина болни. Щом можете да отидете на лекар, явно можете да се появите и в офиса.
**Почивни дни:**
Всеки служител ще почива 103 дни годишно. Това са събота и неделя.
**Ползване на тоалетна:**
1. Тъй като в тоалетната се прекалява с времето, въвеждаме лимит от 3 минути за кабинка.
2. Точно в края на третата минута ще пищи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори и ще ви снимаме.
3. При повторение снимката ви ще бъде публикувана на таблото в секцията „Многократни нарушители“.
**Обедна почивка:**
1. Колегите под нормата имат 30 минути за обяд, защото трябва да ядат повече, за да изглеждат добре.
2. Колегите с нормална физика имат 15 минути, за да си набавят балансирана храна и да поддържат фигурата си.
3. Колегите с наднормено тегло имат 5 минути за обяд—толкова им е нужно, за да изпият поредното хапче за отслабване.
Уверени сме, че и занапред ще проявявате висока лоялност и съзнателност—както подобава на служителите в нашата администрация.
С уважение,
Ръководството!

УКАЗАНИЯ ОТ „ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ“
До всички служители!
**Облекло:**
1. Моля, идвайте на работа според това каква ви е заплатата. Ако сте с обувки „Прада“ и чанта „Гучи“, считаме, че финансово сте наред и повишение не ви трябва.
2. Ако се обличате „скромно“, приемаме, че не си управлявате добре парите и тогава повишение на заплатата е излишно.
3. Ако сте облечени точно както трябва, значи сте точно на мястото си и съответно няма основание да ви вдигаме заплатата.
**Болнични:**
Болничният лист вече не е доказателство, че наистина сте болни. Щом можете да отидете на лекар, значи спокойно можете да дойдете и на работа.
**Почивни дни:**
Всеки служител ще почива 103 дни годишно. Това са събота и неделя.
**Ползване на тоалетна:**
1. Понеже се прекалява с престоя, въвеждаме лимит от 3 минути за кабинката.
2. Точно в края на третата минута ще се включи аларма, тоалетната хартия ще бъде прибрана, вратата ще се отвори и ще бъдете заснети.
3. При повторение снимката ви ще бъде качена на таблото в раздел „Повтарящи нарушения“.
**Обедна почивка:**
1. Служителите с тегло под нормата имат 30 минути за обяд, защото трябва да ядат повече, за да изглеждат добре.
2. Тези в нормата имат 15 минути за обяд, за да си вземат балансирано меню и да поддържат фигурата.
3. С наднормено тегло получават 5 минути — това е достатъчно време да изпият поредното хапче за отслабване.
Уверени сме, че и занапред ще покажете висока отговорност и лоялност, каквито се очакват от служителите в нашата администрация.
С уважение,
Ръководството!

Убеден съм, че при нас в офиса не слагат захар в кафето — слагат “само малко почивка”. Всеки път като го пия и изведнъж ми се приисква да си легна… точно на работното място.

Уважавай си шефа! Ти го виждаш като един човек, а той те вижда като цяла тълпа — и то все „готови за работа“!

Уважаеми господин Директор,
Моля ви да ме преместите на друг склад, защото на този постоянно си губя каквото имам—май нашият пазач има навика да го „преизчислява“.

Уважаеми господине, пиша ви по повод исканата от вас допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Самият произход на инцидента сметнах за „недооценяване на обстоятелствата“ — и тъй като поискахте по-подробно обяснение, ето какво се случи.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих, установих, че са ми останали излишни тухли — около 230 килограма. За да не ги нося на ръце до долу, реших да ги спусна във варел с помощта на макарата, закрепена за стената на сградата.
Слязох до земята, застопорих въжето, качих се обратно на покрива, и сложих тухлите във варела. После пак слязох долу, отвързах въжето и го държах леко, за да слизат тухлите бавно. В т. 11 от доклада съм посочил, че собственото ми тегло е 60 килограма. Само че от изненада — варелът тръгна надолу толкова внезапно — забравих да пусна въжето.
Няма нужда да казвам, че продължих да се качвам нагоре по стената с висока скорост. Малко след третия етаж се ударих във варела, който в този момент се спускаше към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това най-вероятно обяснява фрактурата на черепа и леките охлузвания плюс счупената ключица, които са описани в т. 3.
Продължих нагоре още малко — скоростта ми едва се понамали, но не достатъчно. И не спрях, преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие вече бях се освестил и се държах здраво за въжето, вместо да оставя всичко на болката.
Горе-долу по същото време варелът очевидно стигна земята и при удара в нея дъното му се откъсна. Остана само празният варел, който тогава тежеше около 25 килограма. Отново ви моля да обърнете внимание на собственото ми тегло от 60 килограма. Е, тогава започнах да слизам надолу още по-бързо по стената.
И стигнах до третия етаж, когато отново ме настигна варелът — този път се качваше. Последствията бяха фрактури на двата глезена, избити зъби и множество разкъсни рани по краката и долната част на тялото. Тук, поне за малко, късметът ми помогна: срещата ме забави достатъчно, за да падна върху купчината тухли и вместо трагедия — да имам само няколко счупени гръбначни прешлена.
Съжалявам, че се налага да го кажа и това: докато лежах върху тухлите, в силна болка и напълно неподвижен, очевидно пак съм изгубил присъствие на дух — пуснал съм въжето. А единственото, което можех да правя, беше да гледам как празният варел започва отново да пътува надолу към земята… и накрая се стоварва върху мен. Така се обясняват и двата счупени крака.
Надявам се, че с това отговорите ви ще са удовлетворени.