Премиерна постановка в народния театър: „Хан Крум“. Тъкмо в началото на второто действие — точно когато сцената трябва да се развие — актьорът, който играе самия Хан Крум, получава жестока стомашна криза и не може да се помръдне от тоалетната.
Режисьорът веднага праща да му носят нещо бързодействащо за „стягане“. „Имодиум“ примерно. Само че докато го вдигнат на крака, трябва да се спаси сцената. Излиза дублиращият актьор — но и той, вместо да е трезвен, е видимо напил се и не издържа на крака.
Провалът вече е почти сигурен, та режисьорът удря с ръка по челото и вика:

Докарали бай Иван, обяснили му какво става и той страшно се притеснил. Режисьорът го успокоил:

Бай Иван се съгласил неохотно — за благото на театъра. Намазали го, гримирали го като хан Крум и го метнали на трона.
Влиза първият Колобър, патетично:

Чака отговор. Бай Иван обаче само седи, гледа строго и мълчи.

Пак нищо. В залата започва шушукане, режисьорът вече къса нервно косата си.

Изнервен първият Колобър вдига глас:

И тогава бай Иван се обръща, с най-ханския поглед и басов глас отсича:

Преподавател в дипломатическата школа на КГБ зачита резултатите от контролната на бъдещите дипломати:

Всички сте се справили задоволително. Духът и стилът на посланието са издържани навсякъде. Само че…

Преподавател в търговската гимназия:

Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:

Спират на пътя с автобус в Балкана при един овчар:

После — обратно към София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:

Пак със самолета — към САЩ, при най-богатия:

Преподавателят се усмихва:

Всички кимат, само един ученик вдига ръка:

Отива при богаташа и пита:

Преследвайки престъпника, сержант Иванов стрелял във въздуха цяла пушка — нито куршум успял да уцели… ама пък много добре уцелил нервите му.

Преследвач на Покемон влезнал с надежда на строителна площадка. Веднага го спрял ядосан майстор с мистрия в ръка и жълта каска на главата:

Майсторът се извърнал назад и се провикнал:

Престъпникът стреля по катаджията, ама то било в края на дежурството му — и куршумът се върнал, защото го спрели в джоба с пари за „глобите“.

Пресцентър на МВР.
След светкавично проведена операция старшина Петров залови лицето Тони – оказа се, че е съседът, когото всички знаят като „опасния мошеник“, но всъщност… е само неговият тъст, който краде на дребно от пералнята.
Публичното порицание към нарушителя прозвуча така:

Претъпкан градски рейс — страшна тълпа, хората са се слепили един за друг като в консервна кутия.
Едно момиче се напъва и шепне на приятелката си:

Приятелката се хили:

Момичето свива рамене:

При Бърнард Шоу идва една жена по обява, че се търси стенографистка:

Шоу озадачено се замислил:

При Фризьора.

При архитекта влиза бригадирът:

При главния архитект тичешком влиза бригадир:

При главния архитект хуква с бърза крачка бригадир:

При директора на цирка идва фокусник и заявява:

Директорът се намръщи:

При директора на цирка идва фокусник и заявява:

При един адвокат се появил дявола и му предлага сделка:

Дяволът изчезнал. Адвокатът седи, мълчи и размишлява:

(Няма нужда да питам — дяволът явно ще даде документи.)

При един нотариус се появил дявола и му предложил сделка:

Дяволът изчезнал, нотариусът седи и се чуди:

При екстрасенс идват нови клиенти и искат доказателство. Пича ги завел до прозореца и им казал:

Екстрасенса се съсредоточил, втренчил се и започнал да мърмори:
„А сега… да видим… ще се разкара ли… ще се стегне ли…”
Човекът свел глава, влязъл вътре, излязъл с една торба и я изтърсил през балкона от 8-мия етаж. Торбата се разпиляла като конфети пред входа. Екстрасенса пребледнял и продължил да гледа с широко отворени очи.
Човекът пак се навъртял, влязъл, излязъл със стол, метнал го през балкона и после още един път - с крушка, дето явно е била „важна”. Екстрасенса вече едва стоял прав, почервенял от концентрация, стигнал чак до това да отпусне ръка навън да „улови енергията”.
Накрая човекът изчезнал, пауза, после излиза с огромна пералня и я запраща през балкона. Екстрасенса се вкамени от гняв и изрева:

Човекът разперил ръце и извикал отдолу, усмихнат:

При земетресение се срутва един цял квартал. Идват спасителите, ровят, търсят. Изведнъж под развалините се чува смях. Разчистват внимателно и гледат — един човек е седнал на тоалетната чиния, усмихнат, като че ли е на почивка.
Клати глава и вика: