Основният проблем при инженерите е следният: да стане по чертеж — или изобщо да работи.

Основно правило в българската икономика:
Може без работници — но без шефове никак!

Основното фирмено правило гласи:

Особености на националната работа: колкото повече свършиш днес, толкова повече ще го “оправят” утре.

Оставам с такова впечатление, че тези, които пишат учебниците, или нямат деца, или никога не са им помагали с уроците — защото иначе щяха да разберат, че „прочети и обясни“ не може да звучи като „само ще се сети“.

Оставаха броени часове до Нова година, а при един лекар водопроводната мивка се запушила. Той звъннал на водопроводчик:

Пристига водопроводчикът.

Той се навел над мивката, извадил от джоба си някакъв бял прах, поръсил вътре и отсечено рекъл:

Оставаха броени часове до Нова година. В жилището на един лекар тоалетната се запушва. Докторът веднага звъни на водопроводчик.

След десет минути водопроводчикът е на адреса.

Мъжът се навежда, внимателно оглежда, почуква тук-там. Накрая изважда от джоба си едно пакетче бял прах, изсипва го вътре и се намества.

Оставаха броени часове до Нова година. У дома на един лекар се запушва тоалетната и той звъни на водопроводчик:

След десет минути водопроводчикът е на място.

Той оглежда внимателно, почуква тук-там, после вади от джоба си малко пакетче бял прах и го изсипва вътре.

Остана само малко до затварянето. Измореният продавач се готви да си тръгва, когато влиза една бабичка и казва:

Продавачът отваря хладилника, вади последното пиле, внимателно го слага на кантара — точно един килограм.

Продавачът пак го прибира и изважда втори път пилето, слага го на кантара и леко го притиска — става килограм и половина.

От 01.12.2009 вече може да си плащате глобите към КАТ през Интернет. Няма повече чакане — катаджията вече не пише акт, а вади лаптоп!
И всяка пътрулка — с оптика, та глобата да стига до вас по-бързо от предчувствието за проверка!

От 19-ти до 21-ви във фирмата бачкахме нон стоп. А после ни оправиха интернетa… за да не може вече да се оправдаваме, че „не работи“.

От 1920 година до нас са стигнали забавни бележки от тефтера на обущаря Желю, в които той си записвал вересиите. Ето ги:
1. За подметките на господин Никола и жена му – 50 лв.
2. За нова предница на Гена дългата – 150 лв.
3. За префасонирането на баба Недка и стягането на калъпа на слугинчето ѝ – 170 лв.
4. За поправяне на носовете на зарзаватчийката и дъщеря ѝ – 130 лв.
5. За връзките на Гинка и годеника ѝ – 8 лв.
6. За поставяне на платнени лица на Колю бакалина и жена му – 80 лв.
7. На боклучийката Мара: две малки дупчици отзад и зашиване на отпред – 40 лв.
8. За зашиване на пукнатото на годеницата на зарзаватчийчето – 5 лв.
9. За закърпване отдолу на Хайгър Дона – 6 лв.
10. За подрязване отпред на Лалю Миндибура – 10 лв.
11. Разпускане на стегнатото на дъщерите на попа – 8 лв.

От 20-метрова кула над малък басейн трябвало да се спуснат програмист, физик и математик.

От CV-то: „Владея съвършено английски, немски, френски и още няколко акцента — в зависимост кой звъни и колко бързо иска да се оправят нещата.“

От Евангелието (на банките): ако имаш един хляб, раздели го — но в брой. После добави “такса обработка”. После добави “такса за обслужване”. После добави “такса за закъснение”, защото закъснението е по вина на човека, не на формуляра.
Ближният естествено няма пари, ама иска ли да има — дава ти последните трохи срещу нов договор. Ти му взимаш подписа, после му взимаш хляба и накрая му взимаш и обувките, за да “компенсираш риска”.
Той остава длъжен, ти оставаш прав. Ти си му сърдит, че не е могъл да предвиди лихвата. С парите си купуваш още един хляб — и го слагаш в витрината като “благотворителност”, а после си купуваш третото изречение от правилника, за да го четеш с благоговение.
Амин.

От КАТ ми пратиха снимка, на която изглежда, че превишавам скоростта.
Върнах им видео — как намалявам, паркирам и учтиво си връщам парите обратно на катаджията… щото аз съм бил „в кадър“, ама с табелката за скоростта.

От МВР и Гладна прокуратура предупреждават, че през следващите дни ще има внезапни „контролни“ обаждания по домовете — да проверяват дали хората са си пуснали телевизора на БНТ… или поне на нещо държавно.
Ако се окаже, че не се гледа, се съставя протокол.
След протокола — санкции.
И най-важното: гарантирано е, че ще има и протокол за самия протокол!

От Софийска градска прокуратура отрекоха новината:
„Лице, маскирано като прокурор, прибира рушвети в Съдебната палата.“
Оказа се, че лицето е действащ прокурор…
и само дето е било с предпазни очила и ръкавици — не може да се приеме за заговор, че работи по „чисто“.

От Фейсбук:

От архива на австралийската Комисия за обезщетения при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви по повод допълнителната информация към т. 3 от доклада ми за инцидента. Причината, както я описах, беше „преценяване на обстоятелствата“. Вижте, по професия съм зидар и когато работя, обичам да съм точен—особено в излишните неща.
В деня на инцидента бях сам на покрива на новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих, се оказа, че имам останали „излишни“ тухли—общо около 230 килограма. За да не ги нося на ръце до долу (много е непрактично, а и ще ме видят съседите), реших да ги пусна надолу във варел, като използвам макарата, закрепена за стената.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и натоварих варела. После отново слязох и отвързах въжето, леко го държах, за да слизат бавно тухлите. В т. 11 от доклада е записано, че собственото ми тегло е 60 килограма—затова вярвах, че ще се справя.
И тогава стана „недооценяването“. При изненада от собственото си движение (признете, че човек не очаква да се забрави), забравих да пусна въжето. Продължих да се изкачвам, вместо да се държа прилично, и някъде към третия етаж се ударих във варел, който по това време се спускаше към земята с абсолютно същата решимост.
От удара получих фрактура на черепа, плюс няколко незначителни охлузвания и счупена ключица—които, разбира се, са описани в т. 3. Но, понеже съм зидар, аз не спирам в средата: намалих скоростта „съвсем леко“ и продължих нагоре, докато десните ми пръсти не се оказаха твърде близо до макарата.
Благодарение на това, че все пак се усетих навреме, останах хванат за въжето, вместо да правя гимнастика с собствените си кости. Горе-долу по същото време варелът явно стигна земята и долната му част се откачи—за мое нещастие.
В този момент тухлите вече бяха на земята, така че варелът тежеше едва около 25 килограма. И точно тогава аз реших да започна бързо да слизам. Само че: когато стигнах към третия етаж, варелът вече се качваше обратно към покрива—и ме срещна челно като лоша идея.
Получих фрактури и на двата глезена, избити зъби и разкъсни рани по краката и долната част на тялото. За щастие, ударът този път беше „леко“ омекотен, защото паднах върху купчина тухли, та вместо катастрофа станаха няколко спукани прешлена—което, пак да кажа, е доста оптимистично като итог.
И понеже болката е най-добрият учител, когато лежах без да мога да мръдна, изведнъж осъзнах, че пак съм изпуснал присъствие на духа: въжето се отпусна и варелът, напълно уверен в професията си, продължи пътешествието си надолу към земята—а после и към мене.
Това обяснява и двата счупени крака.
Надявам се, че така уточнените обстоятелства ще ви задоволят. Още повече че случайно или не, всичко това беше действително.
С уважение,
[Име на пострадалия]