Най-тихото сбиване в света се проведе на ежегодната сбирка на библиотекарите…
Един колега прошепнал: „Това не е за връщане, а за подреждане…“ — и всички настана пълен мир, защото никой не смееше да спорил на глас, без първо да намери правилника.

Най-трудната част от работата ми е... да се държа любезно с пълни идиоти!

Най-трудната част от работата на един очен лекар не е да лекува — а да накара пациента да свали очилата, без да си мисли, че го „обезоръжават“.

Най-трудно е да отговориш на въпроса:

Не знаеш дали те канят на барбекю, дали ще режеш дърва, или ще бъркаш бетон.

Най-трудно се намира добър счетоводител, затова нашият вече двадесет години е в общодържавно издирване!

Най-трудното за моряшката жена е чакането. Ден след ден, месец след месец… едно дълго, мъчително очакване. И все се пита: кога най-после мъжът ми ще вдигне котва и ще отплава…

Най-тъжният човек на света – катаджия, който спира някого точно когато Формула 1 започва… и после се чуди защо никой не му маха с ръка.

Най-тъпото в работата са последните седем часа — изпил си кафето и само чакаш да ти мине работният ден.

Най-хубавото е да работиш в театъра — идваш на работа, правиш се, че си артист, па като свърши представленията, се прибираш като герой.

Най-често използваната реплика от българския търговец е:

Най-често психиатърът слага диагноза, когато го спрат на пътя.

Най-яката диета се казва:

Наказателно дело за грабеж. Прокурорът чете обвинителния акт. В него се казва, че подсъдимият е отнел чужда вещ, без съгласие, със заплаха и сила и т.н.
Съдът пита подсъдимия:

Той отговаря с въпрос:

Съдът:

Подсъдимият:

Наказателното дело вече е на финал. Съдът му дава последната дума на подсъдимия. Той гледа като че ли не разбира какво точно се иска от него, и съдията се налага да го подсети:

Подсъдимият, видимо впечатлен от „услугата“, кимва и отвръща сериозно:

Накратко за времето. Австралийски учени направиха прогноза за следващите 100 години… и изведнъж разбраха, че с лъжата и прогнозирането е като със слънцето — щом почне, няма спиране!

Накрая на оперативката шефът пита:

Един от служителите вдига ръка:

Налага ми се да се примиря с мисълта, че едва ли ще намеря работа, която ми харесва. Все пак аз си падам по това да не работя…

Намерен е изгубеният портфейл на висш таксиметров синдикалист — с няколко лева и куп документи. Като го отворили, служителите установили следното при опис на съдържанието:
„Лична, дебитна, кредитна и… жълта карта!“

Намерих си работа по програмата „Временна заетост“. След месец ще ме назначат като „компаньон на отегчени съпруги на футболни запалянковци!“

Нане кандидатства за началник гара и го разпитват:

Инспекторът зяпва от изненада: