Имали ли сте препоръки от фирмата, в която работехте преди?
Разбира се. Колегите ми препоръчаха да си потърся нова работа…
Имам идеален шеф! Имам му пълно доверие. Първо, никога не разбира какво подписва; второ, като му го върнат за корекция, се прави, че не го е виждал.
Имам нужда от документ, че ми липсва документ.
Разбира се. Ще ви издадем документ, че нямате нужда от никакъв документ.
Имаме много безмилостен началник! Уволненията му идват винаги в най-неподходящия момент — когато ти е хванала дрямката по време на сутрешното събрание… и точно тогава ти пуска „официалното“ мейлче.
Имате ли опит като търговец?
Веднъж на един арабски шейх с 32 жени продадох надуваема кукла.
Имате ли препоръки от предишния работодател?
Имам — посъветва ме да си търся нова работа!
Искам да се мушна в леглото с хирург-жена, щото се интересува от „вътрешната“ красота!
Аз пък бих избрал ветеринарка…
И защо?
Защото съм ЗВЯР!
Искам да се прибера по-рано от работа, имам много сериозна уважителна причина…
Каква?
На мен ми писна.
Искам да си тръгна за вкъщи по-рано, щом е възможно…
Каква е уважителната причина?
Писна ми…
Искам да си хапна нещо хубаво, ама да не ми е вкусно.
Препоръчвам ти спагети “по италиански”.
Как така по италиански?
Ми… по аванс.
Искам дъщеря ми да свири на духов инструмент.
Има ли талант?
Да — от двайсет метра духа толкова силно, че всички в кухнята мигат, а аз направо знам къде е спряла.
Искам дъщеря ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент!
Мислиш ли, че има талант?
Разбира се! Още от първата репетиция задуши не само свещта… ами и мерака у всички вкъщи!
Искам дъщеря ми да учи да пее в оперe.
Има ли талант?
Да, като запее — от втората маса всички си тръгват, защото вече не им издържа търпението.
Искам на сцената огърлицата от „първо действие“ да е истинска, не някакъв фалш! — припряно се заяжда актрисата.
Спокойно — отвръща режисьорът ехидно. — Ще е истинска… както и сопола от „последното действие“.
Искам такава работа като на Дядо Коледа! Един ден през 364… (пауза) …и после 24 часа чакане на опашка, защото всички искат “точно това”, дето го виждат в каталога!
Искам татуировка на танк на гърба. Може ли?
Разбира се. Легнете по корем.
След няколко минути татуистът казва:
Готово сте!
Как така толкова бързо?
Ами какво толкова — то е само четири букви.
Искате ли да влезете? Седнете.
Не, мерси. Аз предпочитам по стълбите.
По стълбите ли? Нищо престижно няма—по-добре в асансьора.
Асансьорът? На вас да не ви е страх да стигнете до работа пеш?
Не ме е страх. Просто не искам.
Е хайде, не се правете на герой—в асансьора е по-бързо.
По-бързо… да, ама после кой ще ми носи гордостта?
Тихо! Не се дръжте все едно сте първи в света.
Гагарин, не се правете на космонавт и марш в офиса! Искате ли да стане Ден на труда ли да ни прецакате?
Искаш ли да работиш, като личен асистент на техническия директор?
Ох, супер звучи! Ама какво точно ще правя?
Ами така ще е: ще ти носят куфарчето, ти ще ми подаваш инструментите…
Истина ли е, че в офиса се работи по-леко, когато шефът го няма?
Ужасно! Дори не посмявам да отида до тоалетната — страх ме е да не се върна и да ме видят как “работя” без надзор!
Ице, ти пак разкарваш губенето, това е втори път!
Който не работи, той не прави грешки. Понякога се случва.
Само че ти все пак отговаряш за инкасовото във фирмата за охрана!