Когато някой мине покрай платената тоалетна, касиерката нашепва през ключалката: „Само за минута… пиии-пиии… и после сте свободен!“

Когато няма за какво да говорят, синоптиците започват да обсъждат отпуските.
„Очакват се дъждове… но само през делничните дни.“

Когато от кухнята ме питаха какви са последните поръчки, не знаех, че спират заведението за няколко месеца…

Когато питат синоптика колко е дълга прогнозата, той отвръща: „14… ама на практика си е като 19!“

Когато разбраха, че на Пешо му липсват няколко пръста, всички си помислиха, че работи като фрезист.
А истината беше, че е стоматолог!

Когато синоптиците се изчерпят с темите и настъпи неудобна тишина, започват да си приказват за работа.

Когато стоматолог срещне пациент на улицата, го пита:

Интересно какво ли питат гинеколозите…

Когато таксиметров шофьор ми дава акъл как се живее, аз кимам внимателно… после правя точно обратното. Не за друго — просто да не се окаже, че след време и аз ще почна да “живея” по километраж.

Когато тенекеджията Съби си хвана гадже от Филологическия факултет на СУ, в сервиза доста му се подиграваха. Ама връзката им стана сериозна — събраха се, взеха си квартира и заживяха заедно. Гаджето все го разпитваше как са нещата в работата, но той все намираше как да отбие. Накрая го натисна да ги покани на гости. Съби се изпоти, защото нямаше къде да мърда… и точно в една обедна почивка ги събра и им каза:

Когато ти кажат:

Значи няма други идиоти!

Когато тръгваш на работа, помни едно… Навремето в ТКЗС-то най-много товареха магарето, ама така и не го издигнаха за председател.

Когато тя му призна, че не е оперна певица, а чистачка, той въздъхна с облекчение:
„Уф, и аз не съм диригент, а метач!“

Когато тя му призна, че не е точно художничка, а бояджийка, той видимо се отпусна и въздъхна:

Когато тялото го сглобили, всички части решили, че им се полага да са Шефа.
Мозъкът рекъл:

Краката казали:

Ръцете отвърнали:

После дошли сърцето, белият дроб, очите… и накрая и задникът — направо без да му мигне окото:

Всички се засмели на идеята — ама на задника му харесало и започнали да спорят “кой заслужава”.
Най-накрая всички се съгласили: задникът да е Шеф.
Само че в първите минути задникът “поел управлението” и… спрял да изпълнява задълженията си.
След малко очите се замъглили, ръцете започнали да треперят, краката започнали да издават странни звуци, сърцето и белият дроб влезли в режим паника, а мозъкът започнал да се поти от яд.
И чак тогава всички осъзнали:
да, задникът ще бъде Шеф… но и задълженията си трябва да си ги върши.
И така: Шефът си седял доволен и управлявал, като основно си пускал “документи” навън — а тялото най-накрая тръгнало нормално.
Бизнес поука:
Не е нужно да си най-умният, за да си Шеф — стига да си уверен, че другите ще те изтърпят.

Когато установиха, че няколко пръста му са изчезнали, всички решиха, че е фрезист.
А той всъщност беше стоматолог!

Когато ходите на коледния банкет, не забравяйте едно — с тези хора след празниците пак ще трябва да работите…

Козметичен завод. Шефът на производствения отдел отива при директора и му казва доста притеснен:

След няколко дни излиза рекламата на най-новия крем „Светеща кожа“ — с микро пудра… за моментален блясък!

Кой ще измисли девиз за фирмата?

Който и път да влезеш в метрото, все е наблъскано с хора — едни слизат, за да ходят на работа, други пък излизат, все едно се връщат от нея… кога работят — честно, нямам идея…

Който не работи, няма право и на храна. Хайде, ако решиш да спазваш диета — просто не ходи на работа! Нали тъй като не работиш, няма и да ядеш… перфектно!