Когато Гагарин излита в Космоса, комшията на Вуте — Гошо, прочел във вестника и бързо решил да се похвали. Още от вратата почнал да крещи:

Когато НАСА за първи път изпратила човек в космоса, установила, че обикновените моливи (със средна твърдост) не стават — не можеш да пишеш отгоре надолу, понякога графитът просто отказва да “слиза” към листа. Разбира се, веднага започнали разработка на нова технология.
След като изхарчили $12 000 000 000 и цели 3 години, те най-накрая създали “интелигентен” химикал, който пише при нула гравитация — и то във всяка посока: от долу нагоре, от горе надолу, под вода, върху почти всякаква повърхност (включително стъкло), и при температури от -30 до +300 градуса.
Руснаците, естествено, никога не са имали такива грижи. В космоса (а и на Земята) те си пишели просто с обикновена… гума.

Когато бях млад, бях беден. Но след години тежък, изтощителен и честен труд — вече не съм млад.

Когато в самолета всички много си подреждат и са дисциплинирани, накрая при кацане стюардесата не казва „стегнете коланите“, а „моля ви, отпуснете ги“ — да не ни свалят и последната надежда за мирно пътуване.

Когато в самолета пилотът се обърне по вътрешната уредба към пътниците и всички чуят какво казва, разбираш, че почеркът на лекарите всъщност не е най-неясното нещо на света!

Когато влезеш в български офис, най-често онзи с костюма командва, а онзи с анцуга “оправя”, за да може костюмът да се прави, че всичко е негово.

Когато директорът на цирка отваря вратата, вътре нахлува един човек.

Мъжът само кимва:

И в същия миг изхвръква през прозореца.

Когато един ден трябваше набързо да замести бармана, готвачката всеки път като се опиташе да направи мохито, вместо коктейл ѝ излизаше супа от лапад…

Когато една група хора, при това в добро настроение, влачи мебели, почти сигурно става дума за съдебни изпълнители.

Когато колежките се готвят за банкет — къдравите се изправиха, а правите се накъдриха…

Когато котаракът няма какво да прави, си лиже топките. Ай-ти-тата пък си пускат ъпдейти.

Когато майката купи на сина шоколад, таткото му казва: “Не се притеснявай — в живота има разни проценти.“, и отхапва точно 20%… отгоре на всичко.

Когато майсторите влязат в къщи, веднага ти става ясно, че само ти се трудиш без заплата!

Когато маркетинг мениджър попадне в ада, дяволите го забиват на кол — с дължина „САМО 99,99 см.“

Когато маркетинг-мениджър падне в ада, дяволите го набиват на кол с дължина — „САМО 99,99 см.“

Когато маркетинг-мениджър попадне в ада, дяволите го забиват на кол: „Само 99,99 см.“

Когато ми омръзне вкъщи, отивам на работа. Там ме не търпят, но поне ми плащат…

Когато на интервю за работа ви попитат: „Защо напуснахте предишната си работа?“, отвърнете: „А при вас защо още не сте уволнили мястото?“

Когато най-накрая ти се прибира, часовникът бие “край”, и шефът те спира: “Само още едно нещо, колкото да приключим…” Безценно! Това не е работа — това е безкрайно приключване!

Когато настъпи криза и трябва да се намерят истински професионалисти, става най-трудно — защото всички дилетанти внезапно разбраха, че мястото им било “освободено” точно за тях.