Оказало се, че е само временно: докато си търсел кутията… за да я запали на новото място.

След малко келнерът пак се връща и носи бира:

След малко пак идва келнерът:

„А*е, каква държава…“ промърмори сутринта леля Марина, докато си изсипваше кафето в чашата и реши да се „успокои“ с боклука — и понеже терасата е „на логистиката“, хвърли торбичката към контейнера на долу… само че удари парапета, отскочи и падна обратно при нея.
Същевременно чичо Митко при паркирането отвори прозореца и изхвърли празната си цигара направо на тротоара, като едновременно с това се сопна: „Дей*а и замърсяването! Цел ден работя, за да ми мръзне душата за 700 лева, и пак аз съм боклукът, нали?!“
На първия етаж Мария обясняваше на майка си оживено, че учителят пак „го направил“. „Ама той ме пита — и как да не гледам?“, нервничеше тя, „нали на таблета пише тест… и аз исках да го запомня, ама взе телефона, пък после каза, че съм с двойка! Каква двойка?! А аз утре трябва да влизам в профил…“
Майка ѝ вече си мислеше как още от сутринта ще се срещнат с бащата — гордия съсобственик на родителските права — и ще отидат директно в училище, да се разправят: „Как така ще взема телефона и ще ми оставя тройка?!“ Че той, разбира се, не може да си позволи „такива уроци по морал“ с министерски сметки, но телефон за дете — да. От завист, разбира се. Завист към светлото бъдеще на собственото ѝ дете.
А на втория етаж Сашо вече се беше устроил с приятели в градинката пред блока — бира, смях и големи приказки. „Тая държава нищо не прави!“, псуваше той, „някой трябва най-сетне да…“
И точно когато стана, реши, че протестът започва от пейката: ритна я, счупи я и се ухили. После, с театрален тон, викна: „О-став-ка! И съд за всички, дето не ни разбират!“
После тръгна към къщи леко залитайки, да види какво е сготвила майка му за вечеря — „все пак“, нали, „държавата“ му била виновна за всичко, ама за супата и без това няма как да е виновна.

„Всичко е преходно“ — каза Бай Иван… точно когато свърши ракията и той мълниеносно мина на мастика.

„Вчера две съмнителни лица нахлули в дома на семейство Иванови. След като заключили госпожа Иванова в килера, те накарали господин Иванов да им докаже, че не е „слаб характер“ — изпил две цели бутилки водка… после което, за тяхно учудване, поиска третата — да не е „само за отчет“.
Из Полицейските архиви.“

„Кафе“ не е отговорът, ама ми помага да не мисля повече за него!

„Кой е изял от моето купиче?“ — попита татко-котарак.
„Кой е изял от моето купиче?“ — попита мама-котка.
„Кой е изял от моето купиче?“ — мяукна и малкото котенце.
А само Маша, гледайки говорещите котки, разбра: „Трябва да не опитвам салатата… преди да ми се обясни кой яде.“

„Който не работи, не трябва да яде!“ — така казва народната мъдрост. Само че при нас тя се тълкува по следния начин: щом не работиш, поне да си пиеш… за да ти е по-лесно да не работиш!