Миме, вярно ли е, че винаги чуваш точно това, което ти харесва?
Ами да… кажат “контрол”, и аз си чувам “кон-туро-л”… и направо се успокоявам!
Миме, къде си скрила ракията? Настинах, трябва да ме „лекуваш“.
Дай да видя къде се е хванало?
Няма как да видиш — имам вътрешно изпиване!
Миме, много яки ракиени чашки имаш!
Абе, Сашо, това са само чашите за водка!
Айде, сипвай, бе — не ми се обяснявай!
Мими, защо си под масата? Пак ли се криеш от мен?
Не, мила! Грижа се да не ми стъпят върху чорапите… така ги “пазя” от удара!
Мими, само честно, с ръка на сърцето, кога си била за последен път с мъж?
Чакай да помисля… Ама не ми се получава да е „последен“ — май вече два дни е време да стане.
Мице, на кого прилича детенцето, ма?
На същия като баща си. Като почне да смуче шишето, докато не го изпразни докрай и не “трябва” да си дюдюка — не спира, па чак тогава приспива.
Мишо, запомни: червено с месо, бяло с риба.
А бира?
Бирата е за всичко… докато има. Даже с доматена салата става.
Можеш ли да караш камион?
Мога, камион — мога… ама да карам и да не се мотая — на трезво ич нямам…
Момиче, не ви ли е притеснено да се прибирате сама толкова късно?
Притеснявам се, разбира се! И не за мене… Ако ме спре някой, днес съм без телефон, без портфейл и без талон — как да му обясня, че съм се прибирала само “на минутка”?
Мъничко, кръгличко, бръмчи и не дреме. Що е то?
Бръмбара носи каса лимонада… ама все я изпуска!
На какво ще се направиш този Хелоуин?
На призрак! Или ти за костюма ме питаше?
На тебе всичките ти приятелки са грозни!
А на тебе всичките ти приятели са пияни!
Пияни са, защото приятелите ти са грозни!
Най-бързо изтрезнявам след две-три бири.
А аз — след касовата бележка…
Накъде си се разбързал, бе?!
Да си открадна една минута… да си почина!
Ех, майка му стара, защо сега така ме примамваш…
Не виждаш ли, че ядеш гипс?!
Не виждам…
Не разбирам к’во търсиш цял ден у кръчмата, бе!?
Епа, щот’ ти като ме гледаш, вече ми е ясно — кой к’во разбира… и кой к’во приказва.
Неделчо, защо миришеш на одеколон?!
Ами… леко прекалих, профилактично.
Профилактично за какво?
Да не ме обари.
Кой ще те обари?
Настинката.
От какво ще се настинеш?
Стоях на балкона, въздухът студен.
А одеколонът как помага?
Мирише силно… да ме дръпне към „топло“ в носа — и да не ми стане студено вътре.
Ники, имаш ли някаква мечта?
Имам.
Каква?
Да спра да пуша.
Ами спри!
И?! А после как ще си оправдавам, че все още ми пука?
Ники, някой ден се надявам да ме представиш на приятелите като твоята половинка…