Край! Подавам молба за развод. Не помня от кога, но не съм те виждала трезвен.
Аз съм женен?
Край, свърши!
Пиенето??
Нашият абонамент.
Боже, как се изплаших!
Край, свърши!
Поне музиката?
Не — закуската ни.
Боже, как се изплаших!
Красива кожа, как я поддържаш?
Слагам ѝ студен чай… но само докато си говорим за други хора.
Къде беше бе, каза, че ще се прибереш в 20:00, а сега е 02:00!
Плющя към къщи като топ!
К’ъв топ бе, видели са те в бирарията!
Това беше каромбол, ма!
Къде беше, бе?
Миех чинии в кухнята.
А защо миришеш на пържоли?
Че ти на дим ли да мириша… или да ми подадеш пешка, та да се пече?
Къде си тръгнал?
Да взема една бира.
Дявол да го вземе, защо ме черпиш така, бе, човек?
Къде срещнахте бъдещата си жена?
Ами… ако знаех, че ще я видя точно там, нямаше да си търся билети за концерта — щях направо да си търся друга любов… с по-малко опашки!
К’во става с купона бе—вчера такъв празник беше, че се чудя още! Кой имаше рожден ден?!... Ама чакай—сватба ли става?!
Ами как моята?!?!
Лейтенант, като най-младши в нашия съвет, давам думата първо на вас.
Господин полковник, господа офицери… Предлагам да вземем по 8 бутилки водка на човек.
Дааа… Лейтенант, вие сте млад и отскоро сред нас, така че ви е простено, че не знаете историята на поделението. Преди пет години взехме по 8 бутилки на човек и… за съжаление изпуснахме караулната смяна. Оценявам предложението ви, като доказателство за вярата ви в традициите, но не се приема. Капитане, какво предлагате?
Господин полковник, господа офицери… Предлагам да вземем по 7 бутилки водка на човек.
Вие сте по-отдавна с нас, но сигурно не сте забравили, че преди четири години на занятията “тактическа дисциплина” взехме по 7 бутилки… и загубихме компаса. Позорна история! Майоре, ваш ред.
Господин полковник, господа офицери… Предлагам да вземем по 6 бутилки водка на човек.
Шест? Това вече е прекалено. Лейтенант може да допуска грешки, млад е… Вие обаче сте почти толкова стар в поделението, колкото и аз. Много добре знаете, че преди три години взехме по 6 бутилки и си изпихме плана за учението — и после всички “стратегически” закъсняхме за разпределението по места. Слушайте ме внимателно: взимаме по 10 бутилки на човек. Оставяме компаса, оставяме плана и — никакво излизане от строя… ако някой се отдръпне — лично го записвам за дежурен по почистването!
Леле, жено, ти толкова се напудри и пак си все същата…
Спокойно, скъпи — пудрата свършва, ама ти свикваш с отражението.
Леле, как ми се яде нещо студено в тази жега!
Извинявайте, какво ще обичате?
Две бири… и един сладолед за мезе!
Леле, какъв часовник! Това сигурно е “Ролекс”, нали?
Не мога да ти кажа със сигурност — “Ролекс” ли е или “Омега”…
Какво говориш?
Ами в един и същи ден купих и часовника, и телефона.
И сега постоянно ги бъркам кое как се казва…
Любими! Как ти се пие, ще кажеш ли на мен?
Искам го силно, ама нежно… да ме гали, но да ме разтърси. Да е приготвено с внимание, а да разбърка чувствата ми като пясък в часовник — докато ми стане топло отвътре.
Добре де… знаеш ли кво? Щи сипа една ракия!
Любими, падам ти в краката!
Ставай, гълъб пиян!
Любов моя! Умирам от любов към теб!
Ставай, бе, безделник! Пак ли си се научил да драматизираш от ракия?
Любовта започва след петдесетте! - каза той и наля още петдесет.
Мааалкооо бързо, тате! Майка падна от балкона!
Колко пъти да ти казвам да не ми го развяваш, докато си вържа връзките???
Маестро, защо започнахте да свирите на цигулка вместо на тромпет?
От тромпета ми се разливаше виното.
Маестро, защо сменихте инструмента и сега свирите на китара?
Щото от цигулката ми падат очилата—а като свиря на китара, поне ги събарям по-бързо!