Англичанинът — честно и спокойно.
Французинът — с усмивка и торта.
Руснакът — със здраве и бутилка.
Българинът — с приятелите си, че да има кой да помни какво е станало.

Англичанинът — с достойнство.
Французинът — с домакинята (и едно “благодаря”).
Руснакът — на крака… и още два резерва.
Българинът — с кутийка в джоба и “някакъв десерт”, който не е негов.

Англичанинът: “Успях ли да изглеждам нормално?”
Французинът: “Добре ли беше… или аз бях по-любопитната част?”
Руснакът: “Кой го започна и защо аз толкова добре помня?”
Българинът: “Ей, тортата май още е цяла… Жалко! Можех да я взема… преди да се сетя, че съм обещал на всички!”