Хванах се на работа в лоша компания… Бяхме трима приятели. Аз носех бира, а другите двама само гледаха часовника и повтаряха: „Няма смисъл—трябва да се спира…“
И колко е наема на този чудесен апартамент?
Господине, това не е апартамент… това е изба за вино.
И колко излиза наемът на този прекрасен апартамент?
Господине, това не е апартамент… това е склад за вино!
И къде се натряска онази вечер, бе?
Ай, ся, натрясках се! Взехме три бутилки за четирима!
А що се напи тогава?
Ми, ти двамата не дойдоха!
И така, реших на всичко да казвам „може“!
Идваш ли да пием по едно?
А защо пък не—може!
Иване, свободен ли си довечера да отидем някъде да пийнем 1-2 ракийки?
Пешо, защо ми пращаш съобщения за 12— пиеш на части или на празници?
Иванчо, вчера татко ти пиян ли си дойде?
Не знам. Той само влезе, позвъни на звънеца и помоли да му дадат каска, за да види кой го посреща.
Иди да честитиш на шефа, родила му се е снаха!
Така ли? Какво има?
Доматена.
Иди да честитиш на шефа, родило му се е дете!
Така ли? Какво е?
Шоколадова е, трепач е!
Извинете, какво бихте ми препоръчали да пия? Някакъв коктейл?
С дама ли сте?
Да.
Онази, която току-що влезе в кухнята?
Да.
Тогава ви препоръчвам две големи ракии — една за нея, една да не ви стане на свидетелство.
Извинете, може ли една боза от ечемик?
Няма такава боза.
Няма, така ли… Значи боза няма, но ечемик ще има!
Извинявайте, госпожо, повярвайте ми, не съм пиян — просто Ви виждам и… няма как да не Ви кажа, че сте невероятно красива!
Няма нужда да ми обясняваш… аз съм катаджия. Просто и ти караш към “глоба”.
Изглежда, че много съм се напил… Всичко ми е наопаки — даже часовникът ми показва грешното време. Какво да правя?
Ами обърни си часовника наопаки!
Излизам да се видя с приятели.
Добре… и като се прибереш?
Като се приберa — утре.
Излизаме на магистралата за Бургас! — шепне шофьорът на охранителя, който седи до него.
Излизаме на магистралата за Бургас! — шепне охранителят на човека отзад.
Излизаме на магистралата за Бургас! — шепне човeкът отзад на жената до него, министърката.
Защо шепнеш? — пита министърката.
Защо шепнеш? — пита министърът охранителя.
Защо шепнеш? — пита охранителят шофьора.
Ами вчера цяла вечер дъвках ментови бонбони и сега гърлото ми е като запушен тунел — само шепот излиза! — шепне шофьорът.
Има ли нещо за пиене?
Вода.
По-силно?
Лимонада.
По-силно?
Лимонадa в сода… и без захар.
А накрая?
Само лед — да не ти стане сладко!
Има ли нещо за пиене?
Чай.
Нещо по-силно?
Лед.
Имам алкохолна зависимост…
А аз имам алкохолна независимост — пия колкото си искам… и после си плащам сметките!