Господинът по история:

А славяните—спокойно—само ги преместили… от брега на брега… но по река!

Госпожа по английски:

Госпожа по литература:

Ученикът Х:

Госпожице, не сте ли случайно запознанство от пръв поглед — защото откакто ви видях, все по-трудно ми е да откъсвам очите… и вече започнах да забравям къде съм си сложил надеждата.

Гост в ресторант към оркестъра:

Гости — това едни хора, които те карат да си мислиш, че вечерта е романтична… докато се чудиш кой е оставил светлината в коридора и защо пак няма къде да се скриеш без гащи!

Готвенето е лесна работа. Ако започне да ухае — значи е готово. Ако започне да дими — не готвиш, а променяш вкуса на тавана.

Готвенето е проста работа… Вдигнеш ли шум в кухнята — значи е готово.
Първо се чува „Ох!“, после — „Готово ли е?“, накрая — „Кой го изгори?!“

Готвенето се оказа лесна работа!... ако ти мирише - още си на късмет. Ако ти горчи - вече е “готово”. Ако дори комшиите почнат да питат “какво става?” — значи си превъзходил рецептата.

Готвя вкусно, казвам малко — главата ме боли само накрая… от смях!

Готвя грандиозно пътешествие! Ел Дивана, Сан Кухнино, Коста Де Балкония, Лос Леглотос и Ла Ротонда Де Кенефа…
Всичко е супер, само дето като стигна до “Ла Ротонда Де Кенефа” — вече не ми се връща обратно… защото там е най-удобният паркинг: заседнал на място!

Готвя фасул и жена ми се жалва — и двата проблема се решават само като ги хвърляш отново в тенджерата.

Готов бях да си дам живота за любовта ѝ, но тя си го взе само на вноски. После ми каза: “Не съм аз виновна—договорът беше с лихва.”

Готов ли си за празниците? Поръча ли Дядо Коледа за децата — и си сигурен, че Снежанка ще дойде при теб… само че не с късмета, а с кантара?

Готов съм да се обзаложа, че японците ще оправят пораженията от цунамито още преди общината да се сети да оправи двете дупки пред блока ми. Сигурен съм—те поне имат план, ние само имаме “в процес на…”

Готово! Извадих летните дрехи — пъстри пуловери и палта в свежи цветове.
И като ги облякох, жената каза: „Браво, най-после се научи да се връщаш към природата!“
А аз: „Е, тя природата ми е в гардероба… просто промени сезона!“

Градация на жената:

Градът ни е малък, всички се познават, за това махнахме думата „тайни“ от името на клуба… Сега го пишем просто „Клуб за тайно събиране“… което, разбира се, не е тайно, защото половината вече го е казало.

Грешката ни е, че търсим нещо ИСТИНСКО сред фалшиви хора…
а после се чудим защо всички „истински“ неща са или за продажба, или вече са заети.

Грешките правят живота ни по-интересен… поне докато не се окажат в грешната папка.