Разбира се! Казвам ти го в прав текст… но, честно, само защото аз не го казвам.
Всички мъже с годините пълнеят… А като се сетя, че едно време бях 3 и 600…
Е, видиш ли, тогава поне грееше — сега енергията ми се превърна в телесна маса!
Глоуб нау! — ядосана контрольорка вади талон.
Аз?… аз съм тук само за да проверя дали билетът ви е валиден!
Да, бе… с моята глоба!
Горe главата! — успокои палачът осъдения. — Няма страшно… просто ще гледаш тавана от близо!
Господи, дай ми поне една добра причина да ставам рано сутрин!
Горкото ти, чедо… утре пак ли ще се будиш?
Господине, защо толкова внимавате да не паднете?
Ами… загубих си нещо.
Какво точно?
Равновесие… и оттогава все го търся с поглед.
Госпожице, в Индия със сигурност щяхте да сте толкова уважавана… че направо нямаше да Ви минават с обувките, а с поклон.
Госпожо, вкъщи имам една много сложна задача. Ще дойда утре да ми я решите.
Добре — щом тръгна да я решаваш, донеси и нещо за себе си: че тази работа, както е тръгнала, направо мирише на “на мен не ми се учи”.
Да вървим, ще ти купя нещо! — Работата е, че „нещо“ винаги е точно това, което ти минава като симптом: първо не ти е добре… и после вече не ти е грижа.
Да не ходиш на психотерапия?
Не, защо?
Щото всеки път като започнеш да говориш, ми се струва, че ми оправяш настроението… ама в същото време ми изключваш нервите!
Да пусна ли пералнята, да въртим ли, докато идат новините?
Пусни я! От балкона я пусни — да върти на открито, да се слуша по-добре!
Дали ако говориш с кучето си е параноя?
Не, не е. Параноя е когато се притесняваш да не те хване, че си го забравил и пак си излизал без него.
Длъжен ли е члена на сдружението за защита на животните да е вегетарианец?
Не, стига да не им говори колко вкусни са!
Докторе, виждам мигащи точки пред очите!
Не ги гледай!
Драконът се е самоизял от яд, че е уплашил Адам и Ева.
Защо?
Защото като Ева грабнала онази „вкусната“ ябълка, драконът решил, че тя ще го ухажва… и в нея видял не само две кълки с очи, а и GPS, ключодържател и нов телефон в джоба.
Дребна, къде така тичай?
Отивам интриги да връзвам.
Една капка дъжд не прави буря.
А една буря дъжд прави ли?
Ей, така и не можеш да ме стигнеш…
Кое?
Мисълта ти… еволюира само до „днес“, а аз вече съм на „утре“.
Ето го и проблемът: пак всичко опира до пари! — въздъхна той и прибра портфейла си обратно в джоба… на спестовния си план.
Живея ли? Разнообразно… Когато ми е зле — идва бърза помощ. Когато ми е добре — идват съседи с ключове да видят защо не звъни звънецът.