Тя беше момичето на моите мечти.
Докато не разбрах мечтата на моето момиче… — че аз съм само „фон“, докато тя спи.

Тя беше толкова грижлива жена и толкова пазеше мъжа си, че му слагаше предпазна мрежа… не за друго, а да не му пипат собствените дразнители.

Тя беше толкова грозна, че в планината като запищеше, дори мечките бяха принудени да пуснат алармата—да не ги сбъркат с нея!

Тя беше толкова грозна, че винаги като излизаше, си слагаше шапка… не за да я пази от слънцето, а да не се плашат другите от нея!

Тя готвеше толкова зле, че дори кофата за боклук започна да киха от миризмата.

Тя имаше дарба — гледаше на кредитни карти. Като се размърдаха, знаеше точно колко още им остава до “нула”.

Тя искаше да има стройна фигура, ама природата не я разбра — дари я с тройна природа! И като се погледне в огледалото… казва: „Е, то поне е триизмерно!“

Тя ме е блокирала навсякъде. Като нормален човек решавам, че това е не „край“, а просто „изпратихме любовта през грешен канал“ — време е да се видим на живо.

Тя мечтаеше да се омъжи за принц, херцог, граф — или поне за някой, дето прави сватби без да гледа цената… наркобарона, примерно. Накрая се оказа, че и той имал любовница — само че тя била „разходите“, а тя пребивала сметката.

Тя ми писа: „Прати ми усмивка“, без да удари и запетайка — и в чудото се гледам!

Тя не беше съвсем доволна от Френската гимназия — затова каза, че ще учи друг “език”, и се записа в 69-то училище.

Тя отиде да ѝ подстрижат само връхчетата, ама фризьорът я гледа загрижено и вика: „Само връхчетата ли? Не може така — първо трябва да махнем мустаците… да не засенчват резултата!“

Тя реши да си направи пролетно почистване на телефона. Изтри всички контакти, които правят снимки по-красиви от нейните.

Тя си беше по принцип… знаеше си цената, ама понякога се пускаше на промоция—не защото е намалена, а защото явно има „ограничени бройки от време“!

Т’ва да ти е коса… хем нищо не прави, хем все ти е изтощена — като да е на почивка, ама пак ти тегли батериите.

У нас кризата не е толкова страшна… Страшни са мерките за преодоляването ѝ — там вече и компасът се губи, и часовникът започва да бърза.

У някой да има нещо за ядене? Че у нас всичко е “утре” — и хлябът, и заплатата, и надеждата… Направо като черен хумор, само че с глад.

УЖАС! Откраднаха ми статус! Във фейсбук светнаха: „Добро утро“ — а аз още спя, без нищо да съм постнал!

Убедих се, че не съм последният глупак. Понеже не ми стигат мислите — зад мен вече се е наредила опашка за тъпи идеи!

Уважаема редакция,
Много ни хареса новата кулинарна рецепта—едно истинско кулинарно преживяване! Само че ние решихме да я “подобрим”: заменихме авокадото с варени картофи, а скаридите—с пържена сланина с лук.
Получихме нещо като оригиналния вкус… но в режим „домашно спасяване“, когато няма каквото пише в рецептата!