Сърцето има доводи, които разумът не разбира… но пък банката ги разбира отлично.

Сърцето си има график, но нали сме разумни хора — уж го спазваме.
Казвам си: „Ще си контролирам чувствата.“
И то ми отговаря: „Чудесно — ще започнем от утре.“

Съседите ми отгоре казват: „Ние нищо не правим!“…
Съседите ми отдолу пък: „Нищо не се чува!“…
А аз започнах да им вярвам, само дето вече и аз не чувам себе си—толкова тихо ме „игнорират“!

Съседите, които не слагат парола на своя Wi‑Fi, след смъртта отиват в Рая — там им автоматично им вдигат скоростта.

Съседът ми има Макита, а аз свиря на пиано. При него ремонтът все „ще свърши“… при мен обаче мелодиите не спират—само сменят песента!

Съседът ми ме попита дали може да ползва моята косачка за трева. Казах му: „Разбира се, само като почнеш — спри, преди да стигнеш до съседния двор.“
Той кимна сериозно и вика: „Спокойно… аз съм професионалист — няма да я излизам навън, ще си косим направо съвсем по границата!“

Съседът реши да започне от нулата. Нищо чудно — отдавна смяташе, че най-лесно се започва, когато казиното вече ти е взело всичко.

Състезанието „кой е по-щастлив“ започва след развода — единият се радва, че най-накрая е свободен, а другият — че поне няма кой да го дразни… но и двамата гледат часовника кога свършва.

Състоянията ми в чата са като живота ми:
„он лайн“ – когато не правя нищо и ми се пише постоянно.
„извън лайн“ – когато най-накрая почна нещо… и всички точно тогава се сещат да ми звънят.

Съществуват градски легенди, че хората вярват, че ако 50 пъти подред натиснат “Рестарт” и мърморят “ей сега ще стане”, телефонът сам ще се поправи…
Е, да — поне екранът свети, но вече не за да набира номера… а да покаже, че батерията е 1% и “Опитете по-късно”.

Съюзът на Българските Потребители алармира: след като тоалетната хартия влезе в списъка на дефицитните стоки, по пазарите за хранителни стоки започнаха да се появяват фалшиви сирена с истински мирис на плесен.

Съюзът на слепите търси секретарка — да е приятна за гледане… ама не, за пипане!

Ся, само не разбрах… тва, лютеницата — ще я печем ли, ще я мажем ли?

Сякаш сме в Ренесанса — навсякъде гъмжи от разгонени мъже и отчаяни жени! По площадите горят факли… не от романтика, а защото няма кой да донесе вода за пиенето.

Т'ва, което не те убива, ще пробва пак… ама този път ще се преструва, че е шега.

ТЕЛЕЦОМ е най-екологичният телефон — за две години само се разпада, без нужда от сервиз.

Тази вечер синоптиците казаха, че ще има повишена влажност.
А който има късмет и… ще му се изпари мозъкът.

Тази година баловете ще са с маски — не за да се крият лицата, а за да се крият оценките.

Тази година доста пенсионери са по-усмихнати. Освен за коприва вече се снабдяват и в Карфур — все на промоции. Криза ли? Даже нощем не спят: обикалят по коридорите и гледат кое е останало на -50%, за да не го изпуснат…

Тази година няма да добавя нищо към възрастта си — то така или иначе не ми носи никаква полза. Даже направо ми е като бонус, който никой не ми е поискал.