По повод очакваните нови по-евтини пакети за интернет през 2012, мобилните оператори обявиха, че първо ще мине 21.12.2012 — и чак тогава ще се замислят да свалят цените. Дотогава да не се надяваме: нали и без това “светът свършва”, интернетът също ще е “на промо” само в легендите.

По повод студеното време: най-възрастните даже не си спомнят да е имало такъв ужас. Само дето всички се правят на трагедия — та нали е “само” минус 15 през януари… А преди това студът явно е бил на принципа: ако не мръзнеш, значи не е зима.

По повод увеличението на минималната работна заплата, пенсионните фондове вече са в паника: „Кой ще ни зарежда с пари, като хората тръгват на море — Дубай и Малдивите — на принципа: щом е повече заплатата, значи и сметката в самолета!“

По последна информация правителството на Ямайка е забранило да се танцува на заседанията — казват, че вместо решения народът започвал да си прави шествие.

По последни данни на НСИ населението на България се състои от 6 520 314 специалисти — едните са военни стратези, другите са вирусолози, а всички останали са коментатори. По едно и също време всички знаят точно кой е виновен и точно как се оправя, само че никой не е подписал оставка.

По последни данни се оказва, че маската предпазва не от вируси, а най-вече от това да те глобят… защото като я сложиш, вече никой не може да докаже, че си бил безразсъден.

По походката се познава кой влиза в морето за кеф и кой — за „работа“: първият се разхожда като турист, вторият бърза като отчетник и все гледа да не му изтече срокът.

По правописа трудно се познава дали е професор по български, или македонецът просто си е купил автомат за правопис и го е включил на „препис“.

По принцип заспивам докато броя до 3, ама понякога, като ми се „стигне“, броя до 4… без да смятам колко е вероятно да има време и за 15.

По принцип не можеш да бойкотираш жена. В момента, в който спреш да ѝ отговаряш, тя приема, че си се отказал от спора… и че си започнал да я слушаш внимателно.

По принцип се храня здравословно… ама после вечерям нормално — с тройна порция и без никакви угризения. То така е: принципът си е принцип, обаче коремът си е корем.

По принцип хората са настроени положително… и без това никой не казва “Минус това”. Само се чудят как така всеки път картинката става по-ярка, а сметката — все по-солена.

По природа съм много добра — ама напоследък май съм в режим “тишина”. Не че не ми се… просто последния път, когато излязох сред природата, кучето взе микрофона и аз останах без роли.

По пътищата ни в момента е такава анархия, че чак се чудя дали изобщо някой има смисъл да си взема шофьорска книжка — да не се окаже, че тя важи само за пешеходците.

По пътя към съвършенството има една врата, която не бива да отваряш — вратата на хладилника!
Отвори ли я веднъж, съвършенството почва да става “само за малко”… а “малкото” изчезва с касовия бон.

По пътя към съвършенството има една врата, която няма смисъл да блъскаш — вратата на хладилника. Отвори ли я, съвършенството ти веднага се превръща в „кюфте-шенство“.

По равно се дели само тогава, когато вече не можеш да вземеш повече—тоест когато последната хапка стигне до всички едновременно.

По света живеят адски добри хора — такива, че човек направо им вярва. Но ако съдим по всичко, май не живеят на Земята… а в някаква секретна местност.
Защото иначе как ще си обясним, че когато им кажеш „Добър ден“, те отговарят: „Шшш… не казвай на никого.“

По света има толкова нерви за късане, че няма нужда да късате вашите. Особено онези—дето още са ви висят на закачалката!

По света има толкова несправедливост! Господи, направи още една — събери красивото, умното и богатото в една жена… и после я дай на мен!