Между приятели:

Между “Само да си легна за малко” и “О, чакай, вече е светло…” има времева дупка, честно!

Между „zdr ko pr“ и „Здравей, как си?“ Има 7 години и 1 правописна грешка разлика…

Междуваксерски войни:
Епизод I — Невидимият вирус
Епизод II — Мерките атакуват
Епизод III — Хаосът връща удара
Епизод IV — Нова надежда: зелена значка
Епизод V — Неваксинираните пак “разкриват” истината
Епизод VI — Завръщането на Щаба
Епизод VII — Мангъров се пробужда: “Аз съм оптимизмът!”
Епизод VIII — Последният неваксиниран… си намира работа
Епизод IX — Възходът на ваксинираните: “Абе, добре, бе… май работи.”

Мен лесно могат да ме закачат, но трудно могат да ми избягат!

Менструалната болка често нарушава романтиката…
Планът беше свещи, музика и „каквото дойде“.
А тя — първо пакет лед, после мъжът: „Любов, пак ли?“
Тя: „Не, скъпи… този месец романтиката идва на опашка!“

Ментовите бонбони, които ги слагат в писоарите, са ужасни на вкус…
ама поне човек разбират, че не е за уста — а за да си спести дезинфектанта.

Меракът на жените кара мъжете да си мислят, че светът се върти около тях—но само докато не стане време да платят сметката.

Мерките на средностатистическата американка са 90-60-90. Само че като казват „средностатистическа“, явно имат предвид средната математика — и всичко е в инчове: 35-24-35.

Месото от курбана изяж сам, бульона подай на приятеля си, а тенджерата за миене остави на врага си — да се бори с мазното като с последен изпит.

Метаморфоза. Напоследък светските лъвици се превръщат в светски кобили… явно не могат да издържат на конкуренцията — щом почнат да ритат, всички ги уважават като „звезди“.

Мечтата на всеки леопард е да носи прашки от к**стурска кожа… ама само ако са направени по мярка и са с гаранция, че няма да му се скъсат на поредното сафари!

Мечтата на генетиката – да направи от слона муха… ама да е с глава за отпечатъци, не за летене.

Мечтая да съм толкова самоуверена, колкото пък дебела жена в клин — все едно ѝ принадлежи цялото пространство, дори и да няма място за нищо друго.

Мечтая си един ден да съм като Димитър Бербатов — не заради головете, а защото си представям, че взимам огромна заплата и работя само когато всички в отдела са болни или в отпуск.

Мечтите ми си тръгнаха, възмутени от цените! Казаха: „Ще се върнем, като заплатите се качат… или поне като свалят тия проценти!“

Мечтите понякога не се сбъдват! Ето, малкият Роман Абрамович например — решил да стане начален учител като майка си. Обаче не му провървяло: вместо „начален“ станал „начислен“… учителската заплата го настигнала само в сметката!

Миг невнимание — цял живот се влачиш като инвалид…
Само че в случая „инвалид“ беше табелата, забравена да се постави пред строежа.

Мила съм, забавна, умна, работлива, отзивчива, любяща… ама днес не съм на линия. Пращам само статус: „Моля, изчакайте…“ — и повече никой не получава отговор.

Мили Дядо Коледа, като казахме “бяло”, имахме предвид нещо друго! Какво да правим сега с този сняг—да го връщаме ли в магазина или да го ползваме за сирене?