Когато сантиметрите не стигат и дори чувството за хумор не може да спаси работата… тогава остава да се мери с “чувства” — и да се надяваш, че събеседникът ще се смее вместо да проверява.

Когато се женят бургазлия и перничанка, чии гости ще са с по-яки анцузи — бургазлиите, че стискаш ли ги, ако и перничанката дойде накрая, пак се оказва, че са ви ги сложили под покривката!

Когато се подхлъзнеш и паднеш зимата: на 22 г. псувaш и скачаш пак като котка, на 42 г. мрънкаш и ставаш на „три части“, а на 62 г. само гледаш леда, пускаш въздишка и чакаш някой да го оправи… да ти е кеф после да не се пързаляш!

Когато се появил мъжът, дяволът рекъл:

Когато се родих, толкова бях шокиран от света около мен, че една година само махах с ръка и нещо като „ау-ау“ си правех—даже акушерката каза: „Спокойно, бебето, това не е филм.“

Когато се съберат, мъжете започват да си говорят за п**сове и джобове. Жените — за дрехи и обувки. Само че думите накрая пак си пасват: и при едните, и при другите става дума за “марка” и “размер”…

Когато се събудиш два часа след алармата, не си се успал… Ти си се „рестартирал“ — системата просто е решила да спи допълнително!

Когато се усмихваш, хората гледат зъбите ти… а не с какво точно не ти е наред душата.

Когато си държиш чук в ръката, все едно градът е пирона — и всеки около теб започва да му „удря“ по смисъла.

Когато си купя нещо солено за вкъщи, винаги си казвам: „Няма да го ям веднага… само ще го прибера, за да ми се случи на по-късен етап.“ Правя го много сериозно — в торбичка, вързано, почти като секретен документ.
И знаете ли кога идва „по-късният етап“? Случаят обикновено се случва след пет минути… докато още съм пред хладилника.

Когато сме влюбени, жените правим една и съща грешка — започваме да звъним на човека, да пишем, да питаме „Къде си?“… и най-накрая той казва: „Спокойно, аз съм до телефона… просто не съм до теб.“

Когато сме щастливи, всеки ни казва: „Ето, виждаш ли — добър си човек!“ А когато станем добри, изведнъж се оказва, че не сме щастливи… май само ни бъркат с някой друг.

Когато спорят мъжете, това е „дискусия“. Когато спорят жените, това е „дискусия с аргументи“. А когато спорят мъж и жена… това вече е „дебат“, защото никой няма да отстъпи, докато телевизорът не изгасне от само себе си.

Когато срещнеш жената на мечтите си, не се притеснявай — просто си вземи сбогом с бюджета.

Когато сте ядосани, бройте до 4.
Когато сте много ядосани — спрете да броите и си кажете: “Явно математика няма да ни оправи, да отивам да си търся мотивация!”

Когато съм в прекалено добро настроение, правя една-две „проверки“ за да се приземя — и започвам да си търся апартамент по обявите… докато настроението не стане обратно реалистично.

Когато съм прав, аз обикновено се успокоявам. А някои хора се успокояват, когато не са прав.
И така излиза, че ние най-често се успокояваме един друг — точно в момента, в който всеки се убеждава, че е прав.

Когато съм ядосана, броя от 1 до 10 наум. А когато съм бясна… броя обратно, на глас — че да ме чуят и да се оправят.

Когато те съблича мъж — това е любов. Когато те съблича крадец — това е престъпление. Но когато те съблича държавата — това е „административна услуга“.

Когато ти кажат:

и ти изведнъж ти стане ясно, че истината е толкова неудобна, че ще ти се наложи да я облечеш в поне три лъжи, за да мине като човешка.