Когато някой ме попита: „Как се храниш толкова добре?“, аз просто си подушвам мартениците и си казвам: „Е, явно съдбата ми е дала вкус на червено и бяло…“

Когато някой ми каже „Трябва да поговорим“, веднага си мисля: „Добре, но в друг живот.“

Когато някой ми хареса публикация, аз веднага гледам профила му — да разбера кой е този красив, умен и добър човек… и след това се разочаровам, че просто е даден лайк на цялата галерия, не на мен.

Когато някой ми хареса публикация, аз винаги преглеждам профила му… не че искам да се правя на мистериозен… просто ми е важно да проверя кой е този КРАСИВ, УМЕН и ИНТЕЛИГЕНТЕН човек… и дали случайно не си аз.

Когато някой много се мисли за умен и започне да прави „велики изобретения“, в крайна сметка пак стига до най-умното решение: да ги приложи… за свинете. Защото кой каквото ще прави, това ще му излезе — и накрая се оказва, че най-доброто, което може, е да си направи свинарник, ама с чертежи!

Когато някъде влезе жена с харизма, чар и самочувствие, тия с изкуствените устни, ботокс-усмивката и роклите “една стъпка и всичко пада” могат да се приберат по къщите… защото чак и огледалото започва да им казва: “Мило, днес не си на мода.”

Когато нямам пари, по-лесно вярвам, че парите не носят щастие.
Когато имам пари — вече и аз не съм толкова сигурен…

Когато нямаш ПАРИ, всичко ти е СКЪПО.
Обаче като нямаш и АКЪЛ — тогава не само че ти е скъпо… ами и ти се струва, че си го купил умен.

Когато нямаш това, което обичаш, не си мисли, че животът е свършил — просто се огледай: може би вече си почнал да обичаш това, което ти е останало… като мазето, например.

Когато пишеш на лични, не се излагай с простотии. Аз съм “предвид” — мога да мина без тях, ама пред мен и да е… та нали после може да четат и пред ДАНС!

Когато пия алкохол, всички ми викат „Алкохолик!“
А когато пия сок, никой не ме обвинява, че съм „Сок-ик“!

Когато по телевизията гостува шефът на НОИ, на екрана автоматично светва едно квадратче с надпис „+63“, защото всички веднага разбират, че заплатите се вдигат… само в бъдеще.

Когато по телевизията казват, че ни е провървяло с топлата зима, никой не споменава най-важното: студът не си отива — просто е закъснял, защото хиляди жени вече са си купили нови кожени палта и имат да „изпробват“ модерната зимна мода.

Когато погледнеш в огледалото и видиш, че вече приличаш на снимката от личната си карта, значи е дошло времето за отпуска. Не защото ще се позабавляваш… а защото си сменил толкова израза, че най-накрая някой ще те разпознае и без документ.

Когато политикът си мисли, че е бог, иска и опозицията да му гори на клада…
Ама религията най-после се усеща — и тогава вече се ражда инквизицията.

Когато почина големият певец, навсякъде почнаха да пускат песни — по радиото, по телевизията, в интернет…
И така беше с всички големи — после с някой, после с друг, все в същия ритъм.
И сега се чудя само едно:
Искрено се надявам Веселин Маринов да е БЕЗСМЪРТЕН — че иначе кой ще ни разправя как звучи „на живо“ и без да се смее чак до финала?

Когато прочетох етикета на меда, разбрах, че е по-здравословно да изям буркана.

Когато пък котката започне много да мърка, ѝ дават риба. А когато човек почне много да мрънка, му взимат рибата.

Когато разговаряте с приятелка и тя ви каже: „И вашата работа е такава…“ — спокойно: това „такава“ почти винаги значи „по-зле от вашата“.

Когато реша да не правя нищо, никой не може да ме спре…
освен внезапно появилата се мисъл: „Ама тия ли ще ми плащат, за да мързелувам?“