Казват, че ние сме мързеливи и не обичаме да работим. Няма такова нещо! Повечето от нас сме за работа — просто работата трябва да е като втората ракия: да е добре разположена, да не пречи и да не свършва преди да сме се настроили.

Казват, че от любовта до омразата има една крачка. Не е вярно — реално са две: едната е “Още малко ще го оправя”, а другата е “Сега вече ще го отпиша”.
А между любовта и омразата има цяла фабрика за компромиси — опаковаш надеждата, сменяш тона, обясняваш още веднъж… и накрая, като стигнеш до омразата, вече ти е минала и гаранцията.

Казват, че с всяка изядена вафла се отдалечаваш с по 1 метър от плажа! Поздрави от пътечката към Хималаите!

Казват, че смехът удължавал живота…
Така че щом се смеем толкова в офиса, аз би трябвало да доживея до пенсия поне… два пъти.

Казват, че хората приличат на домашните си любимци. Днес срещнах един, дето явно още не си е избрал — такъв, че да не прилича на нищо: ни на куче, ни на котка, само на “някой е забравил да си плати сметките”.

Казват, че хубавите неща се случват на хубави хора… а при вас какви са?
Защото на мен ми се случват само хубави “съобщения: Заповядайте при нас в понеделник”.

Казват, че човек е това, което яде. Значи аз, понеже хапвам само дюнер с лют сос, съм… огнена, парлива и леко хаотична. Само че като ме гледате как се движа, вече се чудя дали не съм по-скоро кесадия — сгъната, топла и готова да се разпадна всеки момент. А вие какво хапвате?

Казват, че човек се отказва само от нещо, което не иска да спечели.
Ама истината е друга — има хора, които се отказват само защото победата им е в спам папката.

Казват: „Късият път е най-бързият.“ Да, ама не и ако го минаваш пеша — тогава „късият“ се оказва по-дълъг от всички останали, само че без автобуса.

Казват: „Приемай хората такива, каквито са.“
Приемам ги… само че някои започват да спорят откъде точно са ги взели.

Казват: „Целуни мъжа си, за да се чуди какво става.“ Аз така и направих… и на третия въпрос той вече не се чудеше, а започна да пита къде точно съм си купила шоколада с изненадата.

Как да изкарате мухъла от дома?! Сменяте контактите и входната врата — като го изплашите, сам си тръгва… поне така казват по форумите!

Как да изляза от зоната си на комфорт, като нямам пари да вляза в новия живот? Просто си признавам: „Комфортът е безплатен… за разлика от мечтите!“

Как да направим щастлива една жена?
Не е много трудно… поне така се казва.
Мъжът трябва да бъде едновременно:
1) приятел
2) любовник
3) компания
4) брат
5) баща
6) стопанин
7) учител
8) готвач
9) електротехник
10) водопроводчик
11) механик
12) декоратор
13) стилист
14) сексолог
15) гинеколог
16) психолог
17) психиатър
18) доктор
И допълнително — задължително:
19) смел
20) организиран
21) добър баща
22) чистоплътен
23) любезен
24) добър
25) щедър
26) нежен
27) мил
28) галантен
29) интелигентен
30) образован
31) със чувство за хумор
32) изобретателен
33) спортен тип
34) силен
35) разбиращ
36) отстъпващ
37) търпелив
38) снисходителен
39) внимателен
40) мек
41) отпуснат
42) амбициозен
43) решителен
44) надежден
45) увлечен
46) вежлив
Освен това:
47) да прави комплименти поне веднъж на ден
48) да я води по магазините, без да мрънка
49) да не прави скандали, а да “намира решение”
50) да е богат
51) да не я дразни (включително случайно)
52) да не поглежда други жени (дори “само от любопитство”)
И пак, за да не стане “почти щастлива”, трябва:
53) да е внимателен към нея
54) да не е ревнив
55) да се разбира със семейството й
56) да намира време за нея, но и да не я задушава
57) да се грижи за нея
…а най-важното от всичко:
58) НИКОГА!
да не забравя следните дати:

…и то в правилния месец.
Защото ако ги объркаш — вече не е “мъжки пропуск”, а “лична обида”.

Как да не обичаш интернет, като можеш да вбесяваш хората на хиляди километри, без да мръднеш от дивана—дори си носиш вбесяването с доставката!

Как да преживеем кризата:

Въпрос: А ако преди кризата вече съм живял така… сега какво да правя?

Как да спечелиш в спор срещу жена:
1. Не започвай — загубата е влязла в менюто.
2. Като започнеш, се извини — иначе ще го обсъждате с дни.

Как една жена не се закачи с „Чистя в къщи“… „Гледам детето си“… „Готвя на мъжа си“…
Ами все — В магазин съм… В салон съм… В фитнес съм… В спа съм…
И накрая: „Кой чисти бе? Аз само се намирам — локацията чисти!“

Как звучат литературните заглавия, когато си гладен:
„Сто години вкусотия“
„Война и вкус“
„Синовете на великата скара“
„Птиците вързват салфетки“
„Мъжът и кебапът в прегръдки“
„Старецът и мезето“
„Цялото гладно братство“
„Мадам Боб-супа“
„Нищо за всичко“
„Десет малки кифлички“
„За пърженото и народа“
„Вълшебникът от праз-О“
„Повелителят на кюфтетата“
„Пипи дългото хапване“
„Шницелът на Рембранд“
„Баскервилското вурстче“
„Малката дюнер-авантюристка“
„Зелникът на Бриджит Гладнес“
„Брулени картофки“
„Патладжанско владичество“
„До Чикаго за Дюнер“

Как ми е омръзнало да ме карат да харча за прищявки… Стига вече! От днес си ги прехвърлям на сметка „бързи кредити“ — да видим кой ще им плаща!