Изпуснах телефона върху корема си. Понеже нямам наоколо плочки, нищо не се счупи—само си получих вътрешен шок.

Изречения, които никога, ама никога не са изричани:
1. Тази щангистка изобщо не е секси — спокойно, няма да си губим времето.
2. Нямам търпение да идем отново в Чирпан… да, да, точно там, където никой не иска да ходи.
3. Завърших антропология и сега съм духовен водач на институцията за пари.
4. Ние не загубихме изборите — ние просто ги… преведохме на по-нисък приоритет.
5. Оскарът за най-добра мъжка роля отива при… човека, който най-убедително каза „не, не знам“.
6. Костов не е виновен — това беше някакво технологично недоразумение.
7. Този, дето ме засече на улицата… не е добре де, ама поне да не се хаби — да е жив и здрав и да се движи внимателно.
8. На партито само Иван Славков не пи… или поне така се твърди от сутринта нататък.
9. Много съм щастлив, че ми намалихте заплатата — вече ще купувам лукс… със спестената надежда.
10. Така като гледам имам твърде малко работа — което значи, че пак ще я свърша, без да се обадя.
11. Този бирен шкембе изобщо не ти отива — всеки знае, че ти е предназначен само за сила.
12. Моля те, никога не си разделяй веждата на две… освен ако не искаш да изглеждаш като човек, който търси касов бон.
13. Тези бели чорапи с вплетени две тенис ракети и сандали… адски ме възбуждат… да ги махна от стаята преди да се разминат с мярката.
14. Много месо в този кренвирш, бе! — така, като за да не се чудиш дали е ядено… ясно е, че е било хранено.
15. Божинов вкара хеттрик! — и веднага след това изчезна, за да не му искат интервю.

Изтече ми 72-часовата защита на Rexona и сега се чувствам уязвим… като оставен телефон без парола.

Източникът на нашата мъдрост е нашият опит.
Източникът на нашия опит… са лошите решения.
Като ги умножиш по упоритостта, ставаш направо философ — само дето никой не знае за какво.

Изтръпнат ли ти краката — гаси телефона и излез от тоалетната! Не е от студ, а от това, че интернетът те лъже: „последвайте ме“ не значи „дойди при мене, точно сега“.

Изтърках телевизора с дезинфектант, за да е чист. Ама явно съм дезинфекцирал и сигнала — вече не хваща Nova и BTV, само мирише на „почистено“ и търси терапия.

Изтърпях и ЧЕРНИЯ ПЕТЪК… СТАНАХ РАНО… ВЛЯЗОХ В САЙТА…
И пак… НИЩО НЕ ВЗЕХ—само си купих нова надежда и интернет трафик.

Изхвърли всички идиоти и клоуни от живота си… Нали така или иначе циркът трябва да гастролира — не да живее при теб.

Изядох 20 кюфтета и ми стана лошо! Кой знае какво слагат вътре тия мошеници… май вместо кайма са сложили сметки за тока!

Изядох 53 кюфтета, и сега ми е малко… странно. Нали знаеш как е — кой ли знае какво точно е имало в тях… освен кюфтета!

Икономиката може да се отчита като „върви нагоре“, само ако е права на крака. А когато легне, извинявайте—тогава вместо ръст се гледа само колко дълга е следата от обещанията.

Икономическа криза — шанс за работодателя най-сетне да се почувства „робовладелец“: започва да говори за „мотивация“, ама заплатите ги праща с дрон.

Или животът ми е много романтичен, или аз съм се научил да пиша любовни писма само с грешни адреси…

Или казано по-простичко: някои неандерталци не издържали изпита по човечност…
Учителката по история

Има два вида български баби — едната казва: „За 80 години съм видяла всичко!“ — а другата: „Е, за 80 години такова чудо не съм видяла…“
И първата веднага допълва: „Че то затова се казва чудо — щото не става всеки ден!“

Има два вида гълъби за доставка: Пощенски гълъб и Гълъбин Боевски.
Пощенският пристига с писмо, а Гълъбин Боевски — с „бързо, бързо“, защото постоянно го преследват, че закъснява с рояка!

Има два вида логика — едната е женска, другата е логика на мъж… и двете са непостижими, ама поне едната понякога има смисъл, докато другата просто продължава да спорѝ!

Има два вида мъже: Homo sapiens — разумен и мислещ, който преди да действа си смята, и “многокраки” — накъдето отиде погледът, натам и краката го намират.

Има два вида мъже: такива, които могат да вдигнат хладилник на десетия етаж… и такива, които могат да убедят приятел да го направи, а после да платят на таксито.

Има два вида рибари. Едните го правят за кеф — да си седят и да гледат поплавъка. Другите го правят за резултат — и всеки път, щом поплавъкът потъне, някой от тях изчезва заедно с него.