Не, нямам такива проблеми. Ние сме дванадесет братя и аз съм най-големият — докато стигне до мен, вече му е дошло до края и си пийва кафето.
Иванчо, гледай добре глобуса в ръката ми!
Гледам, госпожо!
А сега, кажи ми нещо лесно: къде се намира Америка?
В западното полукълбо, госпожо!
Западното? Е, разбира се… ама виж как е обърнат глобусът!
Виждам го, госпожо!
Тогава как така “западно”, като Америка би трябвало да е там, където е изток?
Госпожо, аз си знам урока… само че Вие държите глобуса с главата надолу.
Не ми се прави на учител, Иванчо! Ако не ми кажеш правилно, ще ти пиша двойка!
Ама как да Ви отговоря правилно, като Вие искате “правилен” отговор, докато глобусът е “неправилен”?
Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толкова посивял?
Нищо ми няма, татко ме изми сутринта… с маркуча.
Иванчо, за какво си мислиш?
За каквото и ти си мислиш, Марийке!
Боже, за какъв мръсник съм се омъжила… а то било само в главата ми!
Иванчо, за какво те изгониха от клас?
Класов враг съм… ама да бях поне добър! Постоянно си разменям ролите с дъската и после всички ме викат „съсипвача на урока“.
Иванчо, защо в тетрадката ти има само двойки?
Ами, мамо, аз се уча да не ги изписвам цялото — двойките ги разделят на половинки!
Иванчо, защо вчера не беше на училище?
Бях болен, госпожо…
Болен, а… А на театър можеш да ходиш, нищо че си болен?
Не съм ходил, у нас си бях!
Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се чува всичко от ложата?
Иванчо, защо гледаш часовника през десет секунди?
Госпожо, страхувам се, че всеки момент ще прозвъни, и тогава ще трябва да спрем този страшно интересен урок!
Иванчо, защо днес закъсня пак?
Събудих се болен, госпожо…
Болен, а… в аптеката можеш да влезеш, нали нищо че си болен?
Не съм ходил, вкъщи си бях!
Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда през прозореца как от седмица тренираш за пиано… от кухнята!
Иванчо, защо дърпаш Марийка за косата? Повярвай ми — ако знаеш къде да гледаш, ще си намериш и други места… само че не в главата.
Иванчо, защо закъсня?
Ами госпожо, един човек изгуби ключовете си!
И ти му помагаше да ги търси ли?
Не, бах седнал точно върху тях…
Иванчо, защо имаш двойка по български?
Ми-и-и… както един учител не може да преподава и по математика, и по история, така и един ученик не може да знае правописа за всяка дума… особено когато е написана от мен.
Иванчо, защо като се върна от Рая при хората, свети Петър първо отиде при шивачите?
Защото там, госпожо, всички най-бързо разнасят новините — с мерки и с конец, дето не се губят!
Иванчо, защо носиш в училище пластмасов камион?
Ами, тя защо винаги ми дава само книжки? Нали искам да си играя с тях… като ги “разнасям” към класната!
Иванчо, защо подари на дядо си часовник?
А той защо пък ми подарява само истории от войната?
Иванчо, защо си отсъствал три дни от училище?
Ами госпожо… мама ми изпра чорапите и трябваше да ги чакам да изсъхнат.
Хубаво, а първия ден—окей. А втория?
На втория ден тръгнах да ходя, но минах покрай вашия балкон и видях вашите чорапи на простора… и си викам: „Ей, още малко и ще станат за училище!“
А третия ден?
Третия ден вече бяха изсъхнали… и аз бях… пак тръгнал да ги върна, ама май не бяха моите.
Иванчо, защо си цял в гипс, бе?
Защото се бях скарал с Митко в даскало, мамо… и той ми каза “почакай само”.
Е, не можеше ли да се разминете без такива истории? Колко пъти да ти повтарям едно и също: като ти се прииска да се караш — първо броиш до десет!
Да, ама майката на Митко му рекла: “Като почне да брои, броиш и ти… до пет!”
Иванчо, защо ти е червено окото?
Кацна ми една комарка на клепача…
И к’во, ужили те?
Не. Тате я хвана с вестника… и я „възпита“ — до сутринта.