За първи път сготвих със собствените си ръце и котката го изяде.
Не плачи, мила… утре ще вземем друго коте.
Защо румънците не си разказват вицове за готвене на семейни сбирки?
Защото всеки момент някой може да каже: „Това вече го слагаме…“ и става опасно близо до „изгоря“.
Защо руснаците живеят по-на север?
Защото ако живеят по-на юг, ще им трябват повече ботуши… а това вече е прекалено “топло” за тях.
Защо са ти насинени и двете очи, дядо?
Не питай, внуче! Не съм ходил на море от пионерско време. То като си живея в планината, кой ще ме гони към вода.
Ама какво стана тогава?
Оня ден гледам една девойка по корем на плажа, спокойно си се пече. И какво да видя — гащите ѝ се бяха свлекли чак в… там си стояха на място, ама не както трябва. Аз, възпитан човек, кавалер — няма да оставя така нещата.
И ти ли… помогна?
Ех, помогнах си! Бръкнах внимателно да ги вдигна. А оная, вместо „благодаря“, ме погледна като гръмната и ми удари един юмрук право в окото.
Значи едното око ти е от нея…
Точно така. А другото… па реших, че щом толкова държи гащите да си стоят „така, както си ги беше свалила“, кой съм аз да ѝ противореча — и ги натъпках обратно по най-правилния начин… ама то вече не ѝ хареса, че втори път.
Защо само Дълголев казва какво пише в „предсмъртното писмо“ на чичо Пешо?
Защото има авторски права над него — и то си го е запазил в облака!
Защо се оглеждаш така гузно?
Ами помислих си, че само ще се оригна… а то стана цял концерт!
Защо се отказа от него?
Ами… погледна ме и каза „Хайде“…
Ииии?
Ох, ами усмивката му беше без предни зъби… и звучеше все едно ме кани на зъболекар!
Защо се разбра, че шефът на архива в Националната разузнавателна служба е изчезнал, чак след 24 часа?
Защото до тогава всички търсеха „външна заплаха“… а после се оказа, че човека си е самозаличил системата.
Защо се развеждате? — пита съдията.
Ами, представете си… юли, жега, въздухът трепери, слънцето пече, комари не спят, децата бягат из квартала, а аз се чудя дали да не взема една прохладна лимонада, за да оцелея до вечерта…
И? — вдига вежди съдията.
И тя ми казва: „Кога ще изхвърлиш боклука?“
А вие?
Аз: „Скоро… само да мине жегата.“
И съдът?
Радостното е, че се развеждаме, а не да ме съдите за опит за убийство… на самия боклук от жегата.
Защо си надуел маркуча като балон?
За по-сигурно… да не ми излети навикът да пуша.
Защо си сложил толкова големи обувки? Нали ти падат?
Как да ти обясня… С жена ми не се разбираме, синът ме слуша само ако му викна… Тъщата ми говори без да спре, докато не свърши цялата си програма… Единственото, което ми носи спокойствие, е като се прибера вечер и най-накрая си събуя обувките — поне краката ми да си “дишат”, че у дома няма въздух!
Защо си толкова тъжна?
Бях в мола и се влюбих в една рокля, но нямаше моята кройка.
Мислех си, че ако любовта е истинска, ще ми стане по мярка… ама уви — продавачката каза, че само чувствата стават “по размер”, не и роклята.
Защо съвременните мъже не спорят за мястото в ресторанта?
Притесняват се да не си съсипят прическата с този спор.
Защо така ме гледат, бе? Може би ризата ми е прекалено шарена?
Не знам, Гоше… не знам… ама ако е от ръкавите — значи си в правилната компания!
Защо така си тръскаш главата?
Една мисъл ми заседна…
Каква?
„Отвори уста и кажи“… ама аз само я въртя, вместо да я пусна.
Защо така, госпожице? Грозни жени няма! Изтрий сълзите, дръпни си брадичката… О-о-о, по дяволите!… Не казвам, че си грозна — просто огледалото те е издънило!
Защо, като вляза в басейна с тъмни очила, всички ме гледат все едно съм извънземен?
Защото на плажа се виждат хората — но с такива очила изглежда, че ти си дошъл само за да не се издаваш!
Здравей! Как е?
Защо питаш, в една и съща държава живеем…
Е, и?
Викаш „как е“… а то вече се вижда: едни плащат данъци, други плащат глоби, трети плащат „връзки“… и всички сме в едни и същи сметки!
Здравей, чувам че си си намерил нова работа…
Да, търсят човек да тества нови таблетки.
И как ти се струва?
Ами има си яко “ефекти” — понякога моментално, понякога изобщо… но винаги идва с гаранция.