Здрасти! От къде ми звъниш? Нали номера не се показва?
От смарт-часовника, бе. Пусни си вратата, че половин час вече “мълча” и само ми тиктака да те ядосам.
Здрасти, Марийке! Абе защо крещиш така заради твоя Петко?
Ами изскачат му къдрици!
Какви къдрици, бе?!? Та той е на 80 години…
Вчера се опита да си сложи вратовръзка без да сваля шапката… и от яд ги дръпна с уста—та къде да отидат, в къщата!
Здрасти, Миро! Как си?
Благодаря, добре.
Какво ще правиш в неделя?
Нищо… най-вероятно.
Е, като ти гледам мустачките — май не само в неделя, ами и в следващия месец нищо няма да правиш!
Здрасти, как си?
Няма да ти кажа!
Ама защо?
Защото после ти ще ме питаш същото, а аз не съм човек, дето има време да се поддържа контакт.
Земя, земя! Обаждам се отгоре — полет 47, свалям надолу за аварийно кацане! Освободете пистата !!!!
А кой ме остави заради Марица? Няма значение къде отивам — летището не приема „свидетел“!
Митко, не се майтапи, моля те! Топлината ми е на свършване!
Нали ти казах, че ще ме довършиш?!... Довърши го тогава!
Земя, земя! Тук полет 42, снижавам самолета за принудително кацане! Освободете пистата!!!
Ама ти заради кого тръгна да играеш с надежда като с Николинка? Летището не приема!
Шефе, не се прави на герой — навигацията ми забива и горивото ми свършва!
Нали ти казах, че ще паднеш?!… Падай сега! Само да не се блъснеш в табелата „Посрещане“!
Земя, земя! — провиква се морякът, едва стъпил на пясъка.
Риба, риба!!! — от морето се надигат хора с мрежи и започват да го люлеят по раменете.
Земя, земя, тук полет 57. Мейдей, мейдей! Приготвям аварийно кацане. Освободете пистата и махнете колите отдолу!
Диспечерката:
Така ли бе, господине? А кой ме остави на „опашката“ и изчезна с онзи рошавия Кирчо? Летището е затворено, не приема.
Пилотът:
Светло, стига си се прави на остроумна! Единият двигател прекъсва, вторият трака, а горивото ми се топи като лед в кафето…
Диспечерката:
Аз казах ли ти да ми падаш? Я се дръж, че после ще ми обясняваш защо си дошъл „на сухо“!
Знаете ли защо Бионсе като пее се върти на място, а Лейди Гага ходи напред-назад по сцената?
Защото като пеят дует — единайката да не се изгуби от ритъма, а другата да не си настъпи собствената сянка.
Знаете ли как са наказвали Чарли Чаплин като малък?
Ами като са му казвали да стои мирно—и после пак са го местили, за да не се изплъзне навреме от сцената.
Знаете ли какво ядат канибалите, дето са на диета?
Как какво — диетолозите им казват: само леки „парченца“ салата!
Знаеш ли защо мъжете не могат да разбират от намаления?
Защото в магазина търсят само две неща: “къде е най-евтиното” и “къде е най-скъпото, щом има промоция”.
Знаеш ли как да накараш тъпак да гадае?
Как?
Просто му кажи: „Утре ще ти го обясня…“ и изчезни.
Знаеш ли, жена ми има брат близнак.
И ти често ли ги бъркаш?
Е, как да ти кажа… Постоянно се старая да не ги бъркам — просто и двамата ме карат да си мълча.
Знаеш ли? Дюнерджията при нас вчера се изгори!
Бре! То май вече не е за ядене… ами за безопасност да стоиш на разстояние, и по пътя към касата да внимаваш!
Значи твърдите, че не сте запомнили човека, който ви е откраднал телефона и ви е оставил бележка „Късмет!“?
А някакви свидетели да са го видели?
Какви свидетели в неделя… в 5 сутринта?!? По това време хората само спят — и най-много си мислят, че телефонът сами се е „изпарил“ от сънливост.
И вие твърдите, че онзи човек, дето едва ходи с бастуна ви е пребил?
Ами как иначе… още като започна нямаше бастун.
И с втория изстрел, пичове, уцелих лъва право в сърцето. А с третия го довърших в главата.
А първия изстрел — къде?
А, с първия изстрел разгоних туристите!
И така, млади човече, къде искате да служите?
В ПВО! В ПВО МЕ ВЗЕМЕТЕ! В ПВО ИСКАМ ДА СЛУЖА!!
Мисля, че с нервите ви нещо не е наред… Толкова ли ви се вдига от тревогите? И спрете да викате — слухът ви май не е в ред, а?
АМИ КЪЩАТА МИ Е НА СТАНЦИЯТА ЗА РАДАРА! В ПВО МЕ ВЗЕМЕТЕ! В ПВО!
И така, подсъдими, защо отровихте жена си?
Г-н Съдия, месец събирах пари за кило черен шоколад за специална вечеря… и като видях, че започна да го търка с ножа и да го прави на трохи, ми причерня.