Свободна ли си? Дай си телефона и какво ще правиш в събота вечер?
Да! Заповядай! Ето го! Обади ми се в понеделник, че тогава ще имам време да ти отговоря!
Сине, за да съблазниш една жена, трябва остроумие, чувство за хумор и самочувствие!
А пари?!
Пари в тая работа не влизат! Не бъркай сватба с разпит!
Скъпа, без грим си невероятна!
Но аз никога не слагам грим.
Аз пък нося… цялата ти сметка за грим!
Скъпа, да отидем на кафе?
На кафе? Че какво не ти харесва морската сол?
Скъпа, мислиш ли за мен, докато съм на работа?
Не, мисля вместо теб — поне така няма да се притесняваш.
Скъпа, ти си първата жена, която някога съм обичал истински.
Ужас… пак ли почваш отначало?
Скъпа, тялото ти е като храм…
Съжалявам, скъпи, но днес е ремонт…
Скъпа, ще те питам нещо, но искам честен отговор. Ти с колко жени си била?
Днес ли, скъпи… или изобщо?
Скъпи мой, единствен мой, толкова дълго те чаках!
Ами, стисках се, докато можех!
Скъпи, в твоите мисли аз до теб ли съм или над теб?
Ти си в офиса, миличка!
Скъпи, вече сме гаджета почти месец… а аз все още не знам колко ти е заплатата. Как да ти кажа, че те обичам, като не знам дали си “влюбен в мен” или просто “в проучване”?
Скъпи, да знаеш, ти си ми първият…
Първият какво?
Първият, който натисна „рестарт“… след като системата се самоизключи!
Скъпи, защо докато ме ухажваше ми говореше “ти си моята съдба”, а сега настояваш да гледаме хороскопи онлайн?
Защото осъзнах какъв егоист съм. Когато казвах “ти си съдба”, се радвах само аз. А онлайн… хиляди хора ще видят, че шансът ми има профил и е в твой стил.
Скъпи, кажи ми, че съм умна!
Умна си бе… да не си мислиш, че съм те взел заради хубавите ти приказки?
Скъпи, какво искаш за рождения си ден?
Ами нещо подходящо за моите пръстчета…
Аха… значи чорапи!
Не, бе… тортичка… но да се яде с пръсти!
Скъпи, нали казваш, че съм толкова красива, че чак ти се спира дъхът?
Ъхъ.
Ами тогава защо всеки път, като ме прегърнеш, дишаш като парен локомотив?
Ъхъ.
Е, сигурно е от любов… само дето ти е по-удобно да я споделяш с газове.
Скъпи, обичам те!
И аз те обичам… ама защо от сутринта вече така повтаряш, сякаш си на промоция?
Скъпи, обичаш ли ме?
Да!
А спорта ще спреш ли?
Да!
А игрите?
И тях!
А приятелите ще намалиш ли?
Само с теб ще си говоря!
Добре… ще ми даваш ли заплатата си?
Да!
И няма да ми викаш „скоро“?
Никога!!!
А спокойствието си за мен би ли дал?
Разбира се! За какво ми е такова спокойствие?!
Скъпи, ти си първият мъж, когото наистина разбирам…
Чудесно! Само не започвай пак отначало…
Скъпи, целият блок гори! Можеш ли да идваш веднага?
И как да ти помогна? Аз си имам собствен огън — и той ми е вече на главата!