Когато не можеш да си сигурен дали проектът е “в ход” или “провал”, докато не каже някой: “А бе… ние всъщност какво правим?”—и тогава всичко изведнъж се оказва в третото състояние: “ама кой нареди това?”
Свалки
Що за късмет?! Тъкмо си харесаш една жена и се оказва, че всичко си е направила — и те свързала с мъжа, и с любовника… и накрая ти остават само сметките!
А бе, там твоят приятел Харалампи, не праща ли съобщения на жена ти през нощта!
Никакъв приятел не ми е… Това не е приятел, това е само сигналът за алармата.
А ти си толкова красива, женствена, умна!
Айде бе… мазно плещиш, тарикат такъв… ама добре, признай си – пак ли си забравил какво искаш да кажеш?
Аз никога няма да те оставя!
Тръгвай.
Не, не мога да те напусна!
Тръгвай, с мен ще е всичко наред!
Не, не… въпреки всичко, аз ще остана с теб!
Тръгвай, трябва да ставаш за работа! Остави ме да спя…
Аз, миличка… без нерви останах да те чакам — звъннях ти, търсих те, писах ти песни, чертах ти звезди, купувах ти дреболии, сърцето ми направо щеше да се разпадне, докато най-сетне те прегръщам!
А ти какво каза тя?
А тя? Тя ми вика: „Стига бе! Не ме драматизирай… съдбата ни била събрала, ама ти не знаеш къде си оставил зарядното!“
Ало?
Здравей… Киро е.
Кой Киро? Аз познавам поне десет Киро-та.
Ами, ти спа с мен… После доста време се виждахме с теб.
Е, и на мен ми стана мътно… щом си легнал с цялата ми фамилия!
Ама защо все ми намигаш?
Извинявай, не е нарочно. Това ми е навик по рождение!
Ох, много гадно! А аз вече се изкуших да се върна… и сега не мога да спра!
Ванка, гаджето ми настоява да я водя на планина.
Разкарай я тая — след два месеца пак ще почне да иска и море…
Ванче, ако искаш, да си останем приятели…?
Не искам — вече съм си изял хапчето!!!
Генади, чуваш ли, че бай Марко щял да дойде на бала? Даже казват, че ще пусне музиката и ще танцува до зори—ти способен ли си на такова нещо?
Керанке, като ме познаваш какъв съм лабилен, ще дойда най-много… при зачеването на идеята. Там поне не ми трябват обувки.
Госпожице, мога ли да Ви изпратя нещо?
Само с усмивка, господине… само с усмивка!
Ела у нас…
Имаш ли нещо за ядене?
Родителите ми ги няма.
Ще се върнат ли с храна, или трябва да ги чакам гладен?
Знаеш ли защо те напускам?
Защото съм идиот и не ми пука за твоите чувства!
Да.
Ееееее! Следващият въпрос? Ама дай нещо по-сложно!…
Иване, запознай се с жена ми!
Ние се познаваме.
Отдавна ли се познавате?
Абе… откакто си казва „само да подредя нещичко“… два-три пъти на ден.
Извинете, госпожице, баща ви, не си ли търси зет?
Скъпи господине, още не е доизяла стария…
Извинете, госпожице, може ли да се запознаем?
Няма смисъл… моят вече е 24 сантиметра по-дълъг от интереса ти.
Извинявай, красавице, май сме в една и съща посока…
Ха! Моля ти се — аз не отивам „на едно и също място“! Аз си имам собствена дестинация — и тя не е „майна“.
Имаш ли си гадже?
Имам, да!
Значи всички „входящи“ при теб са блокирани, така ли?
Абе, щом така го разбираш… да — всички входящи са заети.
След кратка пауза…
А може ли тогава поне… едно аварийно „през телефона“?
Как мина любовната ти среща снощи?
Силвия така ме поогледа, че през цялото време си мислех: „Ако преживея това кафе, обещавам повече да не лъжа, че съм на диета.“