Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Току-що получих съобщение:

Вниманието ми замря, докато го разчитам.

Толкова си лесна, че ако беше парола, щеше да си „qwerty“… и някой вече да я е сменил!

Толкова съм си “падам” по пичове, дето първо учтиво игнорират “zdr.ko pr.” и после направо: “БЕПЧЕ, слаТка си!”

Топла лятна вечер в парка. На пейката седят прегърнати мъж и жена и гледат замечтано звездите. Мъжът:

Точно си харесал някоя жена и се оказало, че тя няма само един “избор” — има и мъж, и любовник, и трети вариант в резерв!
А ти… ти си просто “четвъртият в чата”, дето никой не те е канил.

Тренираш цяла зима като за световно, за да направиш тяло. Отиваш на плажа и хоп — виждаш, че жените не харесват “бицепса”, а човека със… китарата.
И като се разочароваш, ти се изяснява: не че музикантите са по-силни… а че поне имат с какво да се прикриват, когато започне да протренираха краката.

Три приятелки се връщат от санаториум и се разприказват:

„Ех… дотук беше отпуск. От утре почваме реални процедури!“

Три приятелки се връщат от „на море“ и споделят впечатления:
Първата:

Втората:

Третата:

Тръгнал праисторическият да си търси жена! Започнал да се обикаля по пещери…
Първа пещера:
Бум-бум-бум, някой тропа…

Втора пещера:

И така — в пещера след пещера, все едно и също…
Накрая стигнал до една пещера и почукал здраво с един огромен камък:
Бум-бум-бум…
Камъкът се изместил и на входа застанала голяма кака с костюм от кожи:

Туристическа аксиома:

Търся да се запозная с възпитана, интелигентна жена за сериозна връзка.
Моля, никакви кино вечери, опери и театри — нямам нерви за култура.
Искам само нормално общуване: хубаво хапване, пийване… и после да си говорим за бъдещето… в леглото.

Търся домакинка-усмивка за споделено жилище. Аз съм мъжът, който не е придирчив за хапването — ям каквото има. Не изчезвам по нощите, а съм си вкъщи като добре възпитан домашен любимец… само че с диплома. Задължително знам пътя до тоалетната и не оставям следи “по пътя на любовта”. Заплатата си я нося у дома, документи имам — паспорт, и всички ваксини, които се изискват, та да няма изненади.
Обаждам се нежно: „котенце“, „пиленце“, „слънце мое“ — да ти е приятно. Мръсните чорапи ги прибирам в коша, който сама ми показа. Не казвам: „Мама го прави по друг начин“ — нямам нужда да споря с миналото.
Само едно уточнение: не съм кастриран… и по това не правя компромиси.

Търся жена за съвместно съжителство — да е спокойна, да е уредна… красивите не ги включвам в търга: не че не стават, ама като ми звънят, вече не мога да ги “настаня” — отиват при другите!

Търся си гадже! Само да е човек, не овца — и без да пази прасе в двора, зимнина в мазето и да си мисли, че ракията е мерната единица за любов. Ако звъниш с такъв арсенал — по-добре не.

Търся си допълнителна работа за жегите — не като чистач, а като „човек-вятър“: влизам при хората, махам им с ветрило или палмово листо и като им стане прохладно, ми казват „браво“, а аз си казвам „добре, дай и заплата“.

Търсят хубавичка да е, умна да е, образована да е… и като я намерят — “добре, но откъде ще ядем?”

Тя беше толкова самотна и отчаяна, че си слагаше чорап само на единия крак — нали поне така да има “доказателство” за някой до нея… и да не се налага да обяснява на всички, че пак си е сама вкъщи.

Тя беше човек на естетиката, обективния поглед и спорта. Още от първата тренировка се влюби в неговия перфектен ритъм на бягане: 10 километра, по чорапи с вкус, с шортички до глезена и без грам прах в очите — направо модел за подражание.