Как да четем обявите за запознанства…
От жени:
На 30 години — всъщност 55, просто си “наваксвала с младостта”.
Обича пътешествия — ходила е до магазина пеша и обратно.
Интелигентна — чете само хороскопи и коментари.
С чувство за хумор — обижда с усмивка, ама “било шега”.
Добра домакиня — къщата е чиста, защото няма кой да живее в нея.
Обича романтиката — пише любовни съобщения… само на всеки трети ден.
Без комплекси — комплекси има, но е решила да ги рекламира.
Мека и нежна — само докато не й кажеш “не”.
Физически активна — активна е в спорене и драми.
Вегетарианка — не яде месо, но хората ги дъвче с думите си.
Ревнива — “не съм ревнива, просто съм внимателна”.
Търси сериозна връзка — търси свидетел.
Търси мъж с характер — мъж, който да кимка и да прощава.
Свободна като птица — лети само когато се разберете за кое да е по нейния план.
Със старомодни разбирания — моли те за “уважение”, като ти показва телефона си.
Отворена към нови неща — отворена е, докато не стане лично за нея.
Секси — “ама не на всеки, само на правилните”.
Любовна и страстна — страстта е главно към контрол.
Тиха и спокойна — тихо планира следващата ви среща… с адвокат.
И накрая най-важното:
Млада по душа — по душа е, защото тялото е на дългосрочен режим на ремонт.

Как карах Трабанта, не щеш ли съдба — отбих се в ресторанта да си хапна една шкембе чорба. На съседната маса една дама седеше… една от онези, дето си ги гледаш и ти се разваля диагнозата — очите почват да правят чудеса.
И аз, естествено, смутен и гладен, зяпам я и си викам: „Ей, това е вкусно.“ И понеже имах няколко лева в джоба, на ума ми падна перде и реших: „Ще ѝ направя чест — ще ѝ заговоря.“
Още бях в процес на героизъм — пред нея като на парад „Мадона“ да яде салата, а на отсрещната маса се надигна един мъж с гърба на броня и с глава като плочка:

Тя го изгледа, без грам уважение:

И представяте ли си — квадратният пес се разгневи, вдигна я като чувал и я понесе към една кола — лъскава, германска, самоуверена. Аз, разбира се, полудях от любов и… в един ъперкът го проснах на пода.
Само че пристигнаха четирима от охранителна фирма — отбор борци, все едно са тренирали за такива моменти. И какво да ви кажа… полудял от любов, аз лежа на паважа, после ме вдигат и ме слагат в „Пирогов“. Близки нямам — съседи не ме знаят — жена не съм виждал — брат не е отишъл. Отпред изпочупен, отзад гипсиран, и цялото ми „влюбено“ тяло — на редовни репресии. От любов награден.
И в стаята — тя. С термометър, с превръзки, с цукало и букет. Уморена, бледа, на леглото ме гледа със същите онези очи, дето подлудяват направо.

Клати глава, приближава и тихо:

Аз се опитвам да се надигна:

Тя ме гледа още по-силно — като че ли гърдите ѝ искат да кажат „стоп“:

После ми сложи цукало, махна с ръка като съдия, и отсече:

И аз лежа — блед, гипсиран, любовно поруган — и шепна към тавана:
„О, Българио… нека имаш жребий нелек — тринадесет века те насилват през век… Помълчи за минутка… нямаш капка вина… Ти не си пр*ститутка… ти си честна жена!“

Как сваляте мадами?
Американецът:

Италианецът:

Французинът:

Българинът:

А сутринта си казвам: „Абе, връщай ги…“ и тя пак е шокирана!

Как си говорят влюбените в 21 век:
Тя:

Той:

Как така във фейса всички мъже уж са свободни, флиртуват и си търсят гадже, а като излязат на улицата — хайде с обувки, нарамени очи и усмивка… и до жена си ходят като в ролова игра: тихо, кротко и без нито една “забележка”?

Как ще те позная?

Каква е разликата между английския и българския джентълмен?

Какво нещо е жената… Поставиш и малка постелка с надпис “Добре дошли” до вратата, а тя:

Какво работиш, куклооо?!?!

Какво стана с онзи младеж, който беше лудо влюбен в теб и всеки ден ти носеше по една роза?

Както казваше леля:

Като бях малък, не умеех да чистя чесън.
Баба ми казваше:

Така и в живота — като не става отведнъж, махаш проблема наведнъж.

Като видите пак някой да е издълбал в дървото “Обичам те” и се усмихнете, хванете се, че всъщност ви минава страх — щото щом хората го правят така открито, значи срещите вече са станали с оръжие… само че вместо нож — с любов.

Като всяка заклета романтичка и тя си имаше несбъдната мечта — да срещне Брад Пит, той да ѝ предложи… и тя да му каже: „Не, аз съм заета — с мечтите си по теб!“

Като добър съпруг, всяка сутрин Стоян обичал Мими. Един ден му направило впечатление, че тя след това пише нещо в тефтерчето си.

Стоян се стегнал, усмихнал се, и викнал:

Много му харесало и на другата сутрин вложил цялото старание. Обаче като погледнал тефтерчето… едва 5+. По това време майка му легнала болна и Мими заминала на село да я гледа.
Стоян пламнал от яд и решил да я “надмине” с труд. Отишъл във фитнеса: вдигал желязо, тичал като луд, правел коремни, клекове, лицеви — цял месец се мъчел, жулял и потял.
После се върнал при Мими — цялият изпомпан, като турбо. И… те го закопчали на момента — два часа любов без пауза, без “айде бе”, без “стига”, направо като сватбен меден месец! После, като поохлабнала, той си разтворил тефтерчето и…

Стоян онемял, но на сутринта не я закачил. Три седмици… нищо. Само работа, фитнес и мълчание.
Една сутрин Мими го хвана за ръката и притеснено:

Той я погледнал сериозно и въздъхнал:

Като излизах сутринта, видях на стъклото на едно чисто ново Audi Q7 бележка:

И отдолу номер.

после се сетих, че Моника явно търси човек… с паркинг, не с кола.

Като се замисли човек… готино е да си жена — още преди да си казала „Здравей“, знаеш дали той ще ти вдигне поглед, или ще си помисли, че си билет за метрото.

Като ти писне от купони, поркане и разни други “забавления”, намери си едно “хубаво и свястно” момиче… и после гледай как ти съсипва живота по график: първо ти оправя дрехите, после ти оправя плановете, и накрая те оправя така, че да не можеш да помиришеш свободата!

Като я видях как си мие ботушите на чешмата, оная ми ти клати пола… направо ми стопли душата! Викам си: “Ей, човекът е романтик!” Обаче после я гледам — запъхтяна, скача при барбекюто, надъхва въглените, и като натовари казана на ремаркето, и отпраши към тъщата… там вече нямаше съмнение — това не е любов, това е организация!

Качвам се в асансьора със съпругата ми и една доста атрактивна съседка. Точно когато вратата се затваря, комшийката ме удря по рамото и се обръща към всички с вик:

Ние слизаме на първия етаж, а аз започвам да се оправдавам:

Съпругата ми ме поглежда спокойно и казва: