Заможен мъж и съпругата му вечеряли в ресторант, когато внезапно към масата им се приближила зашеметяващо красива млада жена. Навела се, целунала мъжа и прошепнала:
„Ще се видим по-късно…“

допълнителния автомобил,
апартамента на морето,
златото,
кожените обувки,
уикендите в чужбина
и „малките“ пазарувания без сметка.
Настанала ледена тишина.
Минали няколко минути и ресторантът се напълнил с лека суматоха. Влязъл бизнес партньорът на мъжа — прегърнал през рамо друго млада жена.
Съпругата зяпнала:

Съпругата се замислила за миг, погледнала жената, после мъжа и отсекла:

Заможен селянин търсел работлива мома за сина си, ама в тяхното село — няма. Нито една да е “сръчна”, все била или заспала, или разсеяна, или “утре ще я оправи съдбата”. Та решил човекът да търгува — налял каруцата със ябълки и тръгнал по околните села.
Обикалял, спирал на мегдана и викал:

Момите се размърдали, втурнали се пред къщите и почнали да “предлагат” каквото имат — едни изтупвали прах, други чистели дворове, трети носели вода, всеки да докаже, че го бива.
Само че пред една порта стояла най-хубавата мома — чиста, подредена, без грам излишно суетене. В шепата си държала само малко брашно, сякаш тъкмо е замесила нещо.
Бащата се зарадвал, приближил се и точно да я заговори за снаха, когато зад съседната ограда видял и друга мома — по-малко хубава, но стояла празна, без брашно, без прах, без нищо.

А тя му отговорила:

Взела я той и я вдигнал на голяма сватба — че и без брашно, “работа ще има”.
Та вечерта, след веселбата, седнали тримата и свекърът попитал снаха си:

Тя се усмихнала:

Запознават се в парка мъж и жена. От дума на дума стигат до това кой какво работи.
Мъжът пита:

Жената:

Мъжът, доволен:

Жената се разплаква от смях и казва:

Мъжът, леко засрамен:

Запознанство в интернет:

Запознанство на селска седянка:

Запознах се днес с една мацка и ѝ викам:

Тя се усмихна и ми отвърна:

Запознах се с едно симпатично момиче.
Заведох я в едно модерно заведение, повиках келнера и казвам:

Тя тиха, нежна и скромна, едва-едва:

Аз се правя на уверен и виквам на келнера:

В този момент тя направо засия, вдигна палав поглед и прошепна на келнера:

Запознах се с мъж в сайт за запознанства… Първото, което ме пита, е:

Защо когато мъжът каже „Твоята усмивка е най-хубавото нещо, което съм виждал“, всички кимат и му вярват, а когато жената каже „Твоят портфейл е най-хубавото нещо, което съм виждала“, изведнъж всички почват да се заяждат?
Защото при мъжете комплиментът е „романтика“, а при жените — „съдебен процес“.

Защото пред чуждите мъже трябва да впечатлят, а пред съпруга си само да не го събудят от навика да свиква.

Звъни телефонът. Вдига бащата на трима синове и чува:

Здравей, красавецо, ще ми дадеш ли номера си?

Здравей, сармичке, знам, че си навита — ама недей да се правиш на руло, че пак ще те развия!

Значи като стане така:

Значи, за да имаш любовница трябвало да си женен… Лелееее, добре че ми казаха — да не се окаже, че вече съм закъснял и трябва да търся не любовница, а цяла нова жена!

Зряла дама на гише на затвора:

Зяпа си един през оградата и дебне комшийката к’во работи по двора.

Комшийката нищо. На другия ден пак:

Комшийката пак мълчи. Третия ден нашият гръмна още по-яко:

Не издържала, отишла при него и го пита направо:

Нашият я дръпнал за ръката, вкарал я в плевнята, почнал да я разправя до насита – “кат’ я пусна, ша стане чудо” – и така няколко дни.
Минала неделя и един ден комшийката пак се прави на спокойна, мота се из двора… чака нашият пак да се обади. А той само седи и гледа.
Накрая тя не издържа и му вика:

И ако в бара някоя мацка ти се усмихне… да не си мислиш, че си най-готиният в стаята.
Просто ѝ се падате за безплатните черти в сметката.

И ме пита:

И накрая ми каза: