Един шеф останал насаме със секретарката си след като всички служители си тръгнали.
Той се усмихнал и подхвърлил:

Марчето се стреснала:

Шефът се размърдал и казал:

Марчето се замислила, после въздъхнала:

Последвали страстни целувки, после шефът се навел и подметнал:

Тя се изчервила:

Той пак уверил:

Марчето примигнала, после отсякла:

Накрая, когато всичко приключило, Марчето възхитено издишала:

Шефът се усмихнал:

Един шофьор кара по магистралата, взел и автостопаджийка, ама след малко колата му се развали. Зима било, студ – та почнал да я оправя. Периодично влизал за малко в колата да се поизпъне и стопли ръцете си, ама нещо се отплеснал и започнал да влиза по-често, че чак стопаджийката го погледнала накриво.
Накрая тя не издържала и му казала:

Единственото, което свалям в събота вечер, е… филм от Замунда — но толкова бавно, че до края му вече ми свършва и вечерта!

Една вечер млад мъж се прибирал от работа и гледа — асансьорът пак е умрял. Разкопчал сака, въздъхнал и тръгнал по стълбите.
Между четвърти и пети етаж се разминал с една мацка — руса, с алени устни, усмивка до уши и деколте, дето не знаеш къде да гледаш: от едната страна — красота, от другата — още малко красота. А полата… тя беше толкова къса, че направо обясняваше на мъжете какво ще им се случи, ако зяпат.
Той замаян едва не си изкълчил крака и накрая се качил при себе си, пребледнял като ученик след контролно.
Почнал да звъни на домоуправителя Бай Пешо и го пита:

Бай Пешо се изкашля:

На другия ден мъжът решил: „Ще пробвам късмета!“ Слязъл, звъннал и си казал сценарий наум:
„Ще ѝ кажа, че живея сам и съм си изгорил кафеварката. Ще ѝ поискам за заем нова, ще я върна после. Ще я поканя за благодарност на кафе… после на сладки… после на филм… ще я заведа у нас… ще ѝ подхвърля, че жилището ми е ‘много уютно’, тя ще се смее, ще се доближим… после ще е ред на вечери, сметки, разни ‘ти трябва да ми помогнеш’… и накрая ще почне да ми обяснява как се подреждат чорапите. И като ми паднат нервите — ще ми вземе и телефона, и спокойствието, и…“
В този момент тя отворила вратата, погледнала го от глава до пети и той, с най-уверения глас:

Една вечер мъж и жена в хола на ракия и салата:

Жена му се усмихнала и казала:

Една жена решила да прави основен ремонт. Викнала майстор, който за два дни оправил всичко — под, стени, таван — и си заминал.
Съпругът се прибрал, минал от стаята през коридора, пипнал новата мазилка на стената… и изведнъж си отпечатал дланите направо, сякаш стената е станала табло за трофеи.
Скандалът бил зашеметяващ.
Жената пак звъннала на майстора:

Майсторът се съгласил и пристигнал. Тя го посрещнала на вратата и с усмивка казала:

Майсторът я погледнал и отвърнал:

Една майка пратила сина си от село да учи в София и му казала:

Връща се момчето другата година и вика:

Една македонка се върнала от гурбет и пратила сватове за най-личния момък од селото.
Сватовете се вратили и рекле:

Отишле втори пат:

Трети пат — дошле со свесени мустаќи и лошо расположение:

Една мацка звъннала на съседа си и му вика:

Когато оня пристигнал, тя го посрещнала по прозрачен халат, все едно “случайно” нищо не е облечено отдолу. Наляла му нещо за пиене, накацала се насреща, гледала дръзко, усмивки — ала накрая го заговорила:

И оня, естествено, “помогнал”.
След малко тя въздъхнала:

Той тръгнал по-добре от мерак и тъкмо се надънил… когато мацката се извъртя и се усмихна:

И без много обяснения се оказала чисто гола на дивана — сякаш целият апартамент е нейният рекламен кадър.
Оня разтривал, размотавал… докато накрая тя подбелила очи и му сипала:

Съседът се прибрал, затворил вратата и веднага извикал в коридора:

Една мацка си вървяла по улицата и си говорела сама на ум, когато един тип я настигнал и подвикнал отзад:

Тя само си надигнала брадичката и продължила напред, без да го погледне.
Той пак:

Мацката пак мълчи — никакво внимание.
Трети път:

Най-накрая тя се спира, обръща се и се усмихва. И очите ѝ наистина бяха без грешка.
Обаче тя подхвърли:

Той се сви:

Една моя позната ми вика:

Една чужденка на морето ми викаше:

А аз и ѝ викам:

Едно време писма, трепети… Сега пращаш “видяно”, лайкваш 5 снимки и на сутринта се чудите кой кой е — но вече сте “в отношения”!

Едно момче отива на дискотека. Поръчва си нещо, оглежда се, и както си му е реда — вижда едно момиче, харесва му се, заговаря я. Голям купон, танци до сутринта. Накрая излизат от дискотеката и момичето казва:

Влизат в апартамента. Тя го оставя в хола и вика:

Момчето влиза, гледа — в хола един огромен ротвайлер спи. Затваря вратата, сяда на една табуретка и чака. Ма тя се бави. И бави. След малко му става… неудобно. Почва да мисли какво да прави, а момичето още го няма.
И му светва:
влиза тихо при дивана, свършва работата, после се връща и сякаш нищо не е станало, сяда пак на табуретката.
Момичето най-накрая излиза от банята, приближава в хола, гледа го и пита:

Той трепери и казва:

Еййййй, какви времена настанаха! Аз, с 10 кинта бензин карам повече от вашето „ще се виждаме“ — наистина, все не остава време!

Ерогенните зони на жената най-добре се стимулират не с целувки, а със… чек.
Първо – по касата, после – по сърцето.

Ескимос чака своята приятелка, но тя закъснява вече 15 минути.
Той започва да трепери и изважда от джоба си термометър, после мрачно си казва:

Ето 15 начина да разкарате гаджето си:
1. – Като те гледам, искам да стана ландскнехт, мила!

2. – Скъпа, като те виждам, ми напомняш на статуя!

3. – Мила, като те докосна, все едно пипам восък!

4. – Като видя очите ти, се сещам за тъмна стая.

5. – Сигурно ти трябват поне два часа, за да си готова за излизане!

6. – Носът ти ми напомня за древен храм, скъпа!

7. – Устните ти са като бонбон!

8. – Скъпи, онова между краката ти е като замък!

9. – Мили, като видя онова между краката ти, се сещам за гигантска колона!

10. – Кафявите ти коси ми напомнят на дърво по пътя…

11. – Искам да си като Жана Д’Арк!

12. – Ти си като птица!

13. – Кожата ти е като бреза!

14. – Като те видя, се сещам за шах!

15. – Като съм с теб, все едно съм в египетска гробница!

Ех, в автобуса има един такъв хубав и подреден мъж, все едно е излязъл от реклама — и пак никой не смее да седне до него. А аз пътувам в другия край… Ни мое, ни наше — все ми се пада самотата.

Ех, няма вярност на този свят… Само дето на мен ми се падна не трима, а компютърът — и започна да “замръзва”… всичките едновременно!