„Колко е прекрасно, че съм пораснал — вече няма да ми се налага да ставам за училище в 8!“ — помислих си, като се изправих в 7 за работа.

„Колко е приятно, че вече не съм ученик и няма да ставам в 8 сутринта!“ — мислех си… докато се обличах за работа в 6.

„Мениджър продажби“ е онова същество, което идва при хората, стъпили в МОЛ-а само да си намерят топло местенце, и с усмивка пита: „С нещо да помогна?“ — за да разбере, че не продаваш му топлина, а трябва да му купиш… и чорапи, и надежда.

„Мила мамо,
Посвещавам ти първата си книга. Извинявай, че не станах лекар, както мечтаеше — но иначе щеше да има много повече хора за спасване.“

„Моноспектакъл — театър с един актьор.
Само че… всички билети са продадени… защото публиката вече няма кой да дойде на втората част!“

„Наскоро проведено изследване показа, че най-добрите играчи на судоку са точно… държавните служители.“
Не е съвсем вярно. За един истински добър играч на судоку са необходими:

И от всичко това у нас засега е налице само последното.
Щом останалите ги имаше и тях, щяхме да сме решили задачата отдавна — не да гледаме клетките и да чакаме кой ще „подреди“ редовете.

„Няма да взимам рушвети“ — с пълна увереност си повтаряше чиновникът Иванов всяка сутрин, докато си закопчаваше палтото. Ама още на първия етаж колегата му шепнеше: „Спокойно, само да ти донесат кафенцето…“ Иванов кимаше, усмихваше се и цял ден беше принципен — само че вечерта пак си беше у дома, без пари… и с разбито кафенце.

„Няма човек с толкова негативи в живота си, колкото нас!“ — оплакват се рентгенолозите.

„Нямаш си представа през какво съм минал в тоя живот…“ — Жоро, шофьор на валяк.

„Обир в болница Токуда — мъж е преброил касата.“
После се оказало, че истината е малко по-различна. Никой не е обирал — мъжът просто стоял в чакалнята и когато видял цените, почнал да вика: „Това е… обир! Това е обир!“ — все едно е попаднал на грабеж, а не на отделение.

„От нашата операционна — за вашата трапеза!“ — закачливо му написа хирургът на патоанатома и добави: „Само да не пропуснете солта… че ние я мерим на око!“

„Понякога ще се появявам в съня ти…“

„Пролетта дойде. Половината офис чете „как да свалиш мацка“, а другата половина — „как да свалиш хубав мъж“.“
Това е добре. Лошото става, когато в офиса сте само мъже… и тогава всички се започват да сваляте — ама не с някого, а по стола, от смях, като ви видят кой как е „приложил“ съветите.

„Първо го гледаш как се движи и го насочваш, после го пъхаш с маската, ама това да не е чудно — че да не ти хвърли по дзъркелите“, казал Киро заварчикът.

„Работата не е заек да ти избяга!“ — рекъл заекът и веднага се метнал да бяга от работа.

„Рап-рап-рап, хайде, бейби!“ мърмореше патологът, докато влизаше на смяна.

„Светски новини“:
Актрисата Андреа вчера показа новия си нос. За пети път за последните три години—явно най-накрая е намерила правилната версия на „погледа“.

„Смей се на болката, за да ти простят“ беше мотото на Жоро — зъболекаря.

„Сървайвър“ а учителите
четвъртфинал:
Всички са учители по математика в обикновено столично училище със заплата 350 лв. Имат право да дават частни уроци, но само в учебната програма — иначе веднага глоба. Нямат собствено жилище и трябва да живеят под наем.
Няколко от участниците са декласирани, защото „грешно“ са умножили: вместо материално стимулиране са поискали… закуска за класa.
полуфинал:
Всички са учители по английски в обикновено столично училище със заплата 350 лв. Нямат право да дават частни уроци. Нямат собствено жилище и трябва да живеят под наем.
Няколко от участниците са декласирани, защото се разследва дали са били „native speaker“… или просто са говорили прекалено свободно чужд език в чужд град. А част от останалите напуснали работа и станали сервитьори, бармани и куриери — „за да практикуват говорене“. Една от учителките пък получила нервна криза, когато разбрала, че във финалната игра ще трябва да обяснява правило на учениците… наизуст.
финал:
Всички са учители по физика в обикновено столично училище със заплата 350 лв. Нямат право да дават частни уроци. Нямат собствено жилище и трябва да живеят под наем.
Печели този, който не се „разпада“ при натиск, а си намери семейна половинка, създаде семейство с две деца и ги издържа… докато останалите участници само наблюдават процеса, защото „не е включено в учебните резултати“.

„Той не си е заслужил светлината, ама заслужава поне покой!“ — рече жичкаджията и ми спря тока, та заедно с него изчезна и интернетът.