Казват, че си роден тук, а не можеш ли да ми кажеш най-бързия път до болницата?
Аз съм шофьор на линейка.
Как викат хлебарката в Перник?
Уеб майстор!
Как е на новото място?
Като в рая! Всеки ден ми казват: „Само още малко…“, и после — край.
Как е новата ти приятелка?
Ами… да ти кажа ли? Тя направо не крие, че много я интересува колко печелиш, новият ти телефон и колата, която си купил.
И ти ли така я гледаш?
Е, искам… ама от „банковия консултант“ няма къде да се скриеш…
Как е шефът ви?
Много е строг, но и много последователен. Накаже ли някого, първо го пита дали има свободна минута — и после намира повод да му напише още една причина.
Как мина интервюто за работа?
Ужасно…
Защо бе? Какво стана?
Казаха ми да се чувствам като у дома.
Е, и?
Ами събух си обувките, настаних се на дивана и си пуснах сериал.
Как мина лятото ти?
С ловкост!
Значи добре ли?
Не. Лятото си мислеше, че ще си взема отпуск, а аз работих. Така “ловко” никой досега не го е прекарвал!
Как мислите, какво е нарисувал художника на тази картина: утро или вечер?
Сигурен съм, че е вечер.
Защо?
Защото познавам художника — никога не започва работа преди кафе.
Как мислите, нашият Кольо за какво ще го бива — за готвач или за музикант?
Мисля, че за готвач.
Вие го видяхте ли как готви?!
Не… видях го как репетира… счупи тигана!
Как направихте първия си милион?
Продадох на общината един проект… и сложих по хиляда лева надценка на всеки лист.
И не ви ли хванаха?
Хванаха ги — целите. Само че мен не. Уволниха ме… за да “няма повече подобни разходи”!
Как отиваш на работа?
На сила.
С какво имах предвид?
С псувни.
Ох… Въпросът ми беше с какво стигаш до там?
С депресия!
Как се казвате?
Георги Георгиев Георгиев.
Имате ли деца?
Да — син Георги и дъщеря Гергана.
Домашен любимец?
Папагалът Гого.
Съжалявам, но не можем да ви назначим за творчески директор…
Как се нарича неточността?
Българин, тръгнал на работа.
А какво е точността?
Българин, излязъл от работа!
Как се придвижваш до работа?
Насила…
Не, де— как стигаш до офиса?
Депресиран…
Как си бе, приятелю?
Много добре. Свърших магистратура, после и докторат защитих.
Ясно… а доматите на каква цена ги продават?
Как си?
Оцелявам.
Нещо ново?
Плащат ми… не много, ама редовно.
Как си?
Страхотно! Най-сетне се освободих от гласовете, които ми нареждаха какво да правя.
С лекарства ли?
Не… уволниха ме и се разведох.
Как смятате да работите?
За пари.
А може ли и безплатно?
За пари… ама може и безплатно, щом е за пари!
Как стигнахте до Америка?
Ами както и вие… и шефът прати мен с голяма сума до банката и рече: „Като я изтеглиш, ще видиш света!“
Как успяхте да станете толкова добър писател на фантастични романи?
Ами веднъж се прибрах чак сутринта и ми се наложи да разказвам на жена ми как изобщо съм стигнал дотам.