Знаете ли, това е едно доста интересно представление. Препоръчвам ви да си тръгнете след втората сцена — казва гардеробиерка в театъра на мъж от публиката.
А защо точно след втората?
Защото след първата тук започва голямо вадене… всеки търси билет за втората!
Знаеш ли защо вечер кучетата лаят все едно са на важна среща?
Защото им мина работният ден и сега „обявяват“ кой кога да си ходи вкъщи!
Знаеш ли какво мога да направя с твоето „мнение“?
Какво?
Да го заключа в чекмеджето… и да го държа под ключ.
Е, недей…
Защо?
Там ми е договорът с мечтата за светло бъдеще и едно-две „последни слова“ за филологията…
Знаеш ли колко често се сменя маслото?
Не, но един приятел го сменя на всеки шест месеца.
Какво му е на това?
Има павилион за пържена риба на автогарата…
Знаеш ли по какво най-бързо ще разберем, че джазът започва да се продава повече от чалгата?
Не. По какво?
По това, че Слави Трифонов ще го видиш да пее „На другия бряг“… но с такт и саксофон!
Знаеш ли, жених се!
За кого?
За моряк. Единадесет месеца в годината е в море.
Сигурно ти е тежко?
Не, един месец минава за миг.
Знаеш ли, че средната заплата в България вече е 1500 лева?
Средната… какво значи „средната“?
Ми моят шеф ходи на ресторант всеки ден, аз—картофите си у дома… а средно ние ядем кебапчета: той на ресторант, аз на пазар.
Значи вие сте каскадьор? Знаете ли, аз никога не бих скочил отнякъде!
А аз никога не бих скочил без да падна… на каскадьор!
Значи значи сте работили в пощенската служба преди?!
Никак даже!
Но в автобиографията сте написали, че от 2014 до 2015 сте били там!
А, да… Трябваше да си получа една пратка.
И как върви работата ви? Има ли напредък?
Всичко е както в най-добрите ни традиции — изпълнено.
Как така изпълнено?
Още не съм се захванал, ама вече ми писна.
И какви сме ние в момента? — попита тя, свела глава и прегърнала коленете си. — Приятели? Гаджета?
Той стоеше до прозореца и мълчеше…
А какво искаш да бъдеш? — попита пак тя.
Той погледна звездното небе навън, усмивка раздвижи лицето му и замаяно отвърна:
Космонавт!
И какъв е общият ви стаж по специалността?
Ами, аз съм решил да ви оправям проблемите!
Чудесно… но защо точно започнахте с нашите?…
Иване, защо се влачиш за работа?
А шефе, вие защо ми бавите заплатата?
Хм, да, ама нали я взимате.
Е, и аз — нали пак си идвам на работа, все някак!
Иване, ти си юрист, значи трябва да знаеш кое може и кое не бива!
Мите, юристът знае как се прави така, че да може—дори когато не бива!
Иванов, вие сте уволнен!
Чудно… до този момент си мислех, че робите не се уволняват, а се продават.
Извинете, ама вие какъв сте? — пита един забавен пътник съседа си.
Аудитор! — отвръща учтиво другият.
Първият се замисля за миг, после се разсмява:
Хи-хи-хи… а аз съм бийм-веитър.
Извинете, вие българин ли сте?
Съдейки по това колко плащат за труда ми — да. Но поне се старая да не се разстройвам… заплатата е по-добра от надеждата.
Извинете, вярно ли е, че във фирмата ви търсите нов касиер?
Вярно е! Търсим! Само че… старият касиер как да го търсим, ако знаете как е?
Извинете, господине, защо ме биехте? Какво съм ви направил? Аз съм само един пингвин!
Сори, човече. Помислих, че си сервитьор…
Извинете, господине, който ходи без дрехи по втори перон — минете до гише „Информация“…
Аз искам и вие да ме видите, ама да питам къде се намира „срам“ — че съм го загубил.